Пресконференцията щеше да започне всеки момент. Вратите бяха отворени, за да могат присъстващите величия да се насочат към залата, в която ги очакваха репортерите. Лора всеки път се учудваше на множеството журналисти, които посещаваха подобни събития, особено като се вземе предвид фактът, че след това случилото се рядко биваше отразявано по местните новини. Сега имаше представители на пет телевизионни канала, на сутрешните и вечерните вестници (които на практика бяха едно и също), както и на дузина радиостанции. Останалата част от тълпата се състоеше от журналисти на свободна практика, представители на обществени организации и извънградски репортери, които смятаха, че събитията в Атланта си струва да бъдат отразени. В случая Лора и Мередит бяха само статисти. От тях, както и от Девъру и Карлтън, се искаше единствено да стоят на подиума зад микрофоните и да изглеждат сериозни.
Пръв заговори началникът на полицията Сисън. Той прочете изявление, в което се изказваше съжаление за загубата на Лорънс Белю, последвано от оповестяване на извършения арест. После Маршал взе думата, за да увери всички, че престъпникът ще бъде наказан с цялата тежест на закона. «Възможно ли е някой да бъде наказан с половината тежест на закона?» — зачуди се Лора.
През цялото време тя наблюдаваше семейство Белю, особено сестрата на Лорънс Въпреки че се опасяваше, че Даяна може да припадне всеки момент, сестрата успя да издържи мъчението да изслуша неколкократното повторение на пълното описание на подробностите около смъртта на брат си и самоличността на предполагаемия убиец.
Репортерите като че ли смятаха за необходимо сами да зададат въпросите си и сякаш не им бе хрумвало, че биха могли да си водят записки, докато слушат отговора на въпрос, зададен от техен колега. А самите питания бяха отчайващо скучни и предсказуеми. На този етап можеше да се отговори само на незначителна част от тях. За кога е насрочен процесът? Обвиняемият признавали се за виновен? Според Лора едно писмено изявление би свършило същата работа като пресконференцията и би спестило допълнителното страдание на семейството на Лорънс. Не биваше да се пренебрегва обаче нематериалната полза от подобен обществен ритуал.
Най-накрая всичко приключи. Секретарят на началника на полицията благодари на всички и предложи разпечатани списъци на присъстващите, както и копия от изявлението на шефа й. Мередит докосна рамото на Лора:
— Маршал иска да останем за среща със семейството.
Тя кимна, не особено доволна от поканата, и попита:
— Защо? Все още не сме стигнали доникъде.
— Това им е ясно. Мисля, че очакват от нас да им опишем начина, по който работи системата ни, за да знаят какво могат да очакват. Казах на Маршал, че искам ти да поемеш работата по подготовката на процеса, така че ще можеш да им разкажеш за това. Ние с него ще говорим за конкретните процедури по време на процеса.
— Добре. Къде е срещата?
— На горния етаж в заседателната зала на началника на полицията. Трябва да се обадя в кабинета си. Ще се срещнем направо горе. Започвайте без мен.
Лора последва Маршал и двамата мълчаливо влязоха в асансьора за горния етаж. Тя се чудеше дали Еймъс е в сградата и дали ще има време да му се обади, преди да се върне в центъра.
Когато Лора и Маршал пристигнаха, семейството на Лорънс, началникът на полицията, неговият секретар с още един или двама помощници вече бяха заели местата си в голямата заседателна зала. Областният прокурор обясни, че Мередит ще пристигне всеки момент, и двамата с Лора се настаниха около масата.
— Защо да не започнем и без Мередит? — предложи началникът на полицията.
— На Мередит й се наложи да се обади по телефона — обясни Маршал. — Може малко да се забави и предложи да започнем без нея. Лора Частейн, помощничката й, ще се заеме с предварителната работа по процеса. Мередит и аз ще представим случая по време на самия процес — отбеляза многозначително той, като усети, че семейство Белю едва ли биха искали случаят на сина им да бъде оставен в ръцете на някаква си помощничка. Маршал кимна окуражително на Лора.