— Ако нямате нищо против, най-напред ще ви запозная с предшестващите съдебния процес процедури. — Тя погледна госпожа Белю, която съвсем естествено бе поела ръководството на разговорите.
Майката кимна:
— Разбира се. Надявам се, че разбирате, че нямаме никакъв опит в наказателното право. Адвокатът ни от Вашингтон ще дойде да ни съветва, но той ме уведоми, че процедурите тук са по-различни.
— Той е напълно прав — потвърди Лора с надеждата, че шефът й няма да се възпротиви адвокатът на семейството да следи хода на делото. — В системата за наказателно съдопроизводство в цялата страна има множество прилики, но в нашия щат има и някои особености. Нека започна отначало, с риск то да ви се стори излишно след чутото на пресконференцията.
Госпожа Белю даде съгласието си с леко кимване. «Господи, тя наистина е свикнала да ръководи парада» — помисли си Лора с известно страхопочитание. После погледна към майката и продължи:
— Както разбрахте, рано тази сутрин бе арестуван Роланд Джарвис. Той не за пръв път нарушава закона и много добре знае правата си. Като се има предвид сериозността на обвинението, бе съвсем естествено той да настоява за адвокат. Тъй като е неплатежоспособен, му бе назначен служебен защитник.
— Кои са тези служебни защитници? — попита съпругът на Даяна.
Маршал взе думата и обясни:
— Отделът за служебна защита е областна организация в рамките на Върховния съд на окръг Фултън.
— Смятах, че частните адвокати са задължени да защитават и неплатежоспособните — замислено отбеляза господин Белю.
— В някои области е така — кимна Маршал, — но не и тук. Асоциацията на адвокатите осигурява адвокати-доброволци само при изключително сложни дела, но правното изискване за осигуряване на защита се поема от служебния защитник.
— Значи той вече има адвокат, така ли? — попита госпожа Белю.
— Да, има — потвърди Лора. «И то какъв» — каза си и се замисли за Еймъс.
— Не можете ли да говорите с него? — настоя майката.
— Извинете, с адвоката или с обвиняемия? — уточни Лора.
— С обвиняемия.
— Можем да разговаряме при съгласие от негова страна и от страна на адвоката му. Но не можем да го принудим да се срещне с нас.
— Вече говорили ли сте с него?
— Да, тази сутрин. В общи линии повтори същата история, която е разказал и на полицията.
— Каква ще бъде защитата му? — попита госпожа Белю и се приведе напред.
Въпросите й бяха съвсем уместни, помисли си Лора, и съвсем не съответстваха на твърдението й за липсата на професионален опит в системата на наказателното съдопроизводство.
— Не мога да кажа със сигурност. Обвиняемият твърди, че е намерил колата, че никога не е виждал сина ви и че не е знаел, че… тялото — побърза да произнесе думата — е било в багажника. Върху нас естествено пада тежестта на доказването, което означава, че ние трябва да докажем извън всяко съмнение, че Джарвис наистина е убил сина ви.
— И как ще го направите? — попита доктор Белю, който изведнъж се оживи и за да наблегне на думите си, удари с ръка по масата. — Можете ли? Адвокатът му няма ли да използва всички проклети формалности и вратички в закона, за да го отърве? Как ще успеете да предотвратите това?
Съпругата му сложи ръката си върху неговата:
— Успокой се, Мартин. Момичето просто се опитва да ни обясни процедурата.
— Да — намеси се Маршал, докато Лора се опитваше да преодолее неприятното усещане, че бе наречена «момиче». — Все още е малко рано да се обмисля конкретната стратегия. Ще имаме достатъчно време да подготвим обвинението и мога да ви обещая, че ще бъдем въоръжени срещу всеки един от възможните трикове на защитата. Би ли продължила, Лора? Обясни по-нататъшните процедури.
— Джарвис е арестуван и обвинен в предумишлено убийство — заговори младата жена. — В наказателния кодекс на щата са посочени две възможни обвинения в убийство — непланирано предумишлено убийство и планирано предумишлено убийство. Първото е убийство, осъществено по време на извършването на предварително подготвено углавно престъпление. В случая не е необходимо да съществува предварителен план за убийство, достатъчно е да се докаже подготовката на престъплението, което е довело до смъртта на жертвата. При планираното предумишлено убийство целта на престъпника е самото убийство.
— Защо не го обвините в планирано предумишлено убийство? — поинтересува се госпожа Белю.
Лора погледна Маршал, защото предположи, че той ще иска да отговори на въпроса, но шефът й само кимна окуражително. Младата жена се покашля: