Стълбището ги отведе в огромна зала, претъпкана с бюра и изпълнена със звъненето на множество телефони. В далечния ъгъл остъкленият кабинет на Еймъс беше празен и Лора се опита да потисне разочарованието си. «Може просто да е излязъл за малко» — помисли си тя.
— Хей, Карлтън! — извика някой. Лора разпозна гласа и инстинктивно се сви. Беше Дон Арчър, огромен рус здравеняк, съотборник на Еймъс в баскетболния отбор. Освен това бе началник на охраната на кмета.
— Здрасти, братле, как си? — поздрави Карлтън и раздруса огромната ръка на Арчър.
— Все същото — отвърна полицаят. — Ковалски ли търсиш? — обърна се към Лора и без да дочака отговора й, побърза да разбие надеждите й: — Нямаш късмет. Извикаха го на местопрестъпление. Надявам се да нямате някакви планове за вечеря, защото може да не успее да се върне. Ново нападение на Болтън Роуд — снижи глас Арчър и погледна Карлтън. — Гадна работа. Този път е било с кухненски нож. — Той погледна към Лора, за да види реакцията й, но тя нищо не каза.
Еймъс твърдеше, че Лора не харесва Дон — обвинение, което тя не се и опитваше да опровергае. По нейно мнение Арчър олицетворяваше всичко, което цивилните мразеха у полицаите. Беше груб и недодялан и проявяваше интерес към най-ужасяващите случаи на Еймъс. Тя подозираше, че Арчър обича да бъде с Еймъс, за да изпита удоволствието от още топлите новини във връзка с последните сексуални престъпления. Според нея беше изключително неподходящ за отговорния пост, който заемаше. «Ти просто не го харесваш — настояваше Еймъс. — Той върши тази работа, защото има много висока квалификация.» Лора знаеше, че Арчър е работил в тайните служби, и ясно съзнаваше, че това само по себе си е достатъчно признание за способностите му. Само дето тя би предпочела той да продължи да работи за тайните служби, по възможност в някой друг град, където не би й се налагало да се среща с него.
— Трябва да се връщам в прокуратурата — заяви тя по-рязко, отколкото бе желала. — Дръж ме в течение, Карлтън. Ще се видим — каза на Арчър. Докато се отдалечаваше, забеляза как Арчър се привежда към детектива и го хваща под ръка.
> 5
Измина една седмица, няколкодневно затишие преди машината на съдебната система да започне да «смила» Роланд Джарвис. Изслушването по първоначалното обвинение и пускането под гаранция преминаха сравнително гладко. Вече бе определена и датата на изслушването за наличие на достатъчни основания за задържането. Беше време Лора да се запознае с доказателствата, които щяха да бъдат необходими на съда, преди делото да може да бъде предоставено на съдебните заседатели. С други думи, беше време да посети лабораторията.
Ползващата се с изключително добро име централна лаборатория към следователското бюро на Джорджия се намираше в Дикейтър — приятно градче източно от Атланта, което засега успяваше да устои на поглъщането си от пътното движение и всеобщото лошо настроение на големия град. Лора се запъти към лабораторията сама, тъй като и Карлтън, и Девъру бяха заети с показанията на някакъв предполагаем очевидец. Тя би предпочела поне единият от детективите да я бе придружил, тъй като те имаха много по-голям опит от нея в анализирането на физически доказателства. Маршал обаче изрично бе подчертал, че работата по случая трябва да бъде поставяна на първо място. И така, понеделник следобед, точно една седмица след откриването на тялото на Лорънс Белю, Лора се запъти към Дикейтър.
Първата й среща бе със Скот Бътлър — специалист в Отдела по отпечатъците и микроуликите. Той се бе занимавал с отпечатъците по колата на Белю. После си бе уговорила среща с Джей Купър — съдебния патолог. Лора очакваше с много по-голямо вълнение срещата си със Скот, отколкото тази с Джей, на която неизменно щеше да има снимки от аутопсията. Все още не ги бе виждала, но Карлтън я беше предупредил, че не са особено приятна гледка. Лора паркира, влезе в сградата, регистрира се и бе упътена към кабинета на Бътлър.
Скот, мъж около четирийсетте, слаб, с пепеляворуса коса, я очакваше с нетърпението на човек, жадуващ да сподели с някого разкритията си.
— Госпожице Частейн, здравейте — изрече весело той. — Радвам се, че успяхте да дойдете. Всичко е готово, искам да ви покажа и няколко диапозитива. Нещата са доста интересни!
Уведоми я, че специалистът по влакната и тъканите ще се присъедини към тях малко по-късно, и я въведе в неголяма стая с бял екран на една от стените. Срещу екрана бе сложен лаптоп с подготвените диапозитиви.
Като се има предвид, че централната лаборатория обработваше материалите по всички случаи в щата, беше направо невероятно колко бързо бяха успели да обработят уликите по убийството на Лорънс. Получаването на доклад за отпечатъците едва седмица след извършване на престъплението беше нещо направо нечувано. Явно бе, че и тук бе упражнен известен натиск, и то не само от градските власти, но най-вероятно и от Капитолия. Семейство Белю познаваха и губернатора.