— Седнете ето там, за да можете да виждате екрана — покани я Скот, като едва успяваше да прикрие вълнението си. — Всичко съм подготвил. — Той намали осветлението и забърза към компютъра си. — Трябва да ви предупредя, че това е много странно, наистина е много странно. Не знам какво ще си помислите. Може би е най-добре да млъкна и просто да ви покажа диапозитивите.
Лора не знаеше какво да отговори и затова просто се усмихна. Скот натисна едно копче и на екрана се появи златистата кола на Белю.
— Това е колата на Белю — «Лексус», 1998 LS 400, номер на двигателя 1G8JW82R5YY635834. Колата бе докарана тук след проведения на мястото на намирането й оглед от техниците. Обикновено не бих могъл да подготвя доклада си толкова бързо, но най-странното е… както и да е, това е снимка на купето.
Бежовите седалки в колата, както и бронята й бяха покрити с мазната пудра, използвана за снемане на отпечатъци. Малките стрелки на екрана сочеха кормилото, скоростния лост, бутоните за вдигане и спускане на прозорците и някои други места.
— Стрелките сочат местата, където са били открити отпечатъци. Както вече ви казах, обикновено около седмица след началото на работата по даден случай ние все още се опитваме да намерим чии са различните открити отпечатъци. Запозната ли сте с процедурата, по която работим? — попита и заобяснява, без да дочака отговора на Лора. — Първо взимаме отпечатъци от тялото на господин Белю. Те са така наречените «елиминирани отпечатъци», защото, нали разбирате, логично е в колата му да има негови отпечатъци.
— Разбирам — потвърди Лора. Това й беше известно, но нямаше нищо против да го чуе отново. Харесваше й фактът, че Скот е акуратен и прецизен. Ако Лора решеше да го призове за свидетел по време на процеса, той трябваше да се представи точно така.
— Преди да започнем анализа, взехме отпечатъците на господин Белю. После ги сравнихме с намерените в колата му. Това, което открихме, бе доста изненадващо. — Скот замълча, за да засили ефекта от следващите си думи: — Никъде нямаше отпечатък на господин Белю.
— Как така никъде?
— Ей така. А повярвайте ми, ние знаем къде да търсим. — Техникът отново натисна бутона и на екрана се появи друга снимка на вътрешността на колата, на която се виждаше посипаната с прах жабка. Още едно натискане и на екрана се появи снимка в едър план на дръжката на вратата.
— Виждате ли, госпожице Частейн, това са места, на които очакваме да открием отпечатъци на собственика, а в случая те липсват. Замислете се за миг за начина, по който отваряте вратата на колата си. Дръжките ви повдигат ли се?
— Не съм сигурна… За тези дръжки, които са като залепнали за вратата на колата ли говорите? Ясно, разбрах какво имате предвид. — Тя си представи как подпъхва пръсти под дръжката си, преди да я вдигне. Дръжките на вратите на колата на Лорънс Белю бяха сходни на тези на нейната тойота.
— Пръстите ми минават от вътрешната страна на дръжката — отвърна Лора. — Да не искате да ми кажете, че и там няма отпечатъци?
— Няма — нито откъм шофьорското място, нито откъм другата предна седалка. На всичкото отгоре — и това наистина ме озадачи — в жабката няма абсолютно никакви отпечатъци. Ако човекът е притежавал колата повече от три години, не се ли предполага да е притежавал и жабката?
— Естествено.
— А той е имал какво да сложи в нея, не мислите ли?
— Съгласна съм с вас — отвърна Лора, като се опитваше стоически да изтърпи сократовия метод на Скот и в същото време се питаше накъде ли бие. — В колата въобще ли не е имало отпечатъци?
— Отпечатъци има достатъчно. Но не и на господин Белю. Да продължим. — Той отново натисна бутона и на екрана се появиха уголемени снимки на пръстови отпечатъци. Това са откритите от нас отпечатъци. На екрана виждате пълен набор, подбрани сред множеството снети отпечатъци. А отпечатъците бяха наистина много.
— Успяхте ли да ги идентифицирате?
— Да! Нали именно това е причината за днешната ни среща — всички отпечатъци са на един-единствен човек.
— Знаете ли кой е той?
— Вашият заподозрян — господин Джарвис.
— Добре, това доказва, че Джарвис е бил в колата, но за съжаление това вече ни е известно. Въпреки това винаги е полезно да имаме още едно доказателство…
— Опасявам се, че не осъзнавате пълното значение на разкритията ни, госпожице Частейн — отбеляза Скот и поклати глава. — В колата има отпечатъци само и единствено на Джарвис! — За да наблегне на думите си, той отново превъртя диапозитивите на екрана. — Нито един отпечатък на Белю около ключалката! Около панелната лампа! На мигача или на пепелника! Сякаш Белю никога не е бил в колата си. Сякаш никога не е имал никакви пътници, в което аз лично се съмнявам. Но нека за момент предположим, че Белю наистина не е качвал никого в колата си. За колко хора знаем с абсолютна сигурност, че по едно или друго време са били в колата?