— И какъв е той? — поинтересува се Лора.
— Копче. Черно копче с диаметър около сантиметър и половина и няколко копринени нишки.
— От дрехите на Белю ли е?
— Не. Не съвпада и с облеклото на Джарвис в момента на ареста му.
— Мислите ли, че може да е от трети човек?
— Не. Всъщност може и да е, не можем да го докажем. От дрехите и на Белю, и на Джарвис липсват копчета, но намереното от мен копче не съвпада с никое от техните. Това обаче още не означава, че е принадлежало на трети. Може единият от тях да си го е пришил на мястото на някое загубено копче. И аз съм го правил. Както и да е, ще трябва да накарате ченгетата да преровят гардеробите на Белю и Джарвис и да проверят дали копчето съвпада с тези от някоя тяхна дреха.
Лора, която досега замислено бе слушала обясненията, бавно заговори:
— Обаче дори и да елиминираме всичките им дрехи, пак няма да докажем присъствието на трети човек, така ли?
— Да, но вероятността ще бъде по-голяма — намеси се Скот.
— Така е — съгласи се Томи Уд.
— А самото копче — може ли да разберем кой е производителят? — поинтересува се Скот.
— Отдавна се сетих за това. Изпратих го във ФБР.
— Да не би да имат отдел за идентификация на копчета? — учуди се Лора.
— Не — засмя се Томи, — но имат възможност да се заемат с подобна задача. Изпратили са го в отдела си в Ню Йорк. Някой ще го занесе в отдела за облекло и ще се опита да разбере кой производител може да е използвал подобни копчета. Трябва да ви призная обаче, че не се надявам да открият нещо, което би ни било полезно. Това е най-обикновено старо черно копче. Едва ли би могло да е по-безлично.
Лора замислено захапа края на химикалката си:
— Копринените нишки не предполагат ли, че е било откъснато от някоя сравнително скъпа дреха?
— Може би, но това просто увеличава вероятността да е принадлежало на Белю.
— Къде намерихте копчето?
— В чувала, в който беше трупът. Може да е изпаднало от нечий джоб — на мен ми се е случвало да си нося скъсаното копче в джоба на панталоните. Понякога седи в джоба ми със седмици, преди да го зашия. Разбирате ли, затова не ви споменах за копчето — най-вероятно то няма особено значение.
— Но ако намеря трети човек, който има вероятност да е замесен в убийството, и ако открия, че на него му липсва подобно копче…
— Ще имате сериозна улика срещу него — довърши Уд и погледна часовника си. — Ако нямате повече въпроси, по-добре да се връщам към работата си.
— Благодаря, че споделихте с мен разкритията си. Благодаря и на вас, Скот — бяхте ми изключително полезни. Сякаш се бях изправила срещу добър адвокат на защитата. Сега знам кои твърдения на обвинението могат да бъдат подложени на съмнение.
И двамата мъже изглеждаха доволни от думите й. След като Томи се запъти към лабораторията си, Скот предложи да заведе Лора в патологията, но не пожела да влезе с нея.
— Не си падам по кървавите гледки — извини се той.
— И аз — отвърна тя и изпълнена с лошо предчувствие, изгледа вратата на лабораторията, — но по-добре да не го отлагам. Благодаря за всичко, Скот.
> 6
Скот я заведе в другата част на сградата. Лора видя врата с надпис ПАТОЛОГИЯ, отвори я и надникна вътре. Помещението изглеждаше празно.
— Купър ли търсите? — попита глас зад нея.
— Да. Имам уговорена среща.
— Сигурно си е в кабинета — заяви висок мъж, чието облекло и държание недвусмислено разкриваха принадлежността му към ФБР. — По коридора, втората врата вдясно.
Лора благодари и се запъти в указаната посока. Видя вратата с табелка с името на Купър и леко почука.
— Влез — дочу се глас с акцент на човек от западните щати.
Лора влезе в кабинета на патолога — претрупана, непривлекателна стаичка, обзаведена със сиви метални бюра и шкафове. Джей Купър седеше зад бюрото, а от светлината на компютърния екран кожата на лицето му имаше синкав оттенък.
— Аз съм Лора Частейн от областната прокуратура. Мисля, че детектив Хемингуей ви се е обадил. Става въпрос за убийството на Белю.
— Да. Всъщност очаквах Хемингуей. Къде е той?
— Нямаше възможност да дойде, а аз не исках да отлагам срещата. Трябва да подготвя документите по обвинението, за да ги представя на съдебните заседатели.
— Е, добре — промърмори Купър без особен ентусиазъм. — Все още не съм написал доклада си. Минала е само една седмица — добави той обвинително. — Не съм готов да свидетелствам, преди да съм приключил доклада си.
— Не е необходимо да свидетелствате. Карлтън Хемингуей или партньорът му могат да представят медицинските заключения пред съдебните заседатели. А сега аз просто ще си водя бележки, но все пак ще ми е необходим и завършеният ви доклад. Кога мислите, че ще бъдете готов?