— Нямам представа — сви рамене Купър. — Част от токсикологичните изследвания ще са готови чак следващата седмица.
— Тези изследвания важни ли са?
— Може да са, а може и да не са.
Лора не знаеше как да си обясни поведението на патолога, особено след жизнерадостния ентусиазъм и добродушие на Скот и Томи. Някои от обвиняемите, с които бе беседвала, определено бяха по-приятни и сговорчиви. Тя подозираше, че зад каменното си изражение той, воден от някаква лична причина, изпитваше удоволствие да се заяжда с нея.
— Вижте, доктор Купър. Имам работа и за да я свърша, ми е необходима помощта ви. Трябват ми някои основни факти, като например как и кога е умрял Лорънс Белю.
— Мога да ви кажа как е умрял. Отговорът на въпроса кога е доста субективен. Мога да ви посоча само периода, в който е умрял, това е всичко.
— Идеално.
Купър въздъхна и отвори една папка на бюрото си:
— Това е транскрипция на бележките ми по време на аутопсията. Както вече посочих, те не са в окончателен вид, но все пак ще ви ги прочета. «Субектът е чернокож мъж на трийсет и две години, висок 183 см, с тегло 86 килограма.» Следват някои отличителни белези — бенки, белези и други подобни, които не са важни, защото трупът беше идентифициран от членовете на семейството.
— Добре. Преминете направо към нараняванията и причината за смъртта.
Купър прокара пръст по редовете. Покашля се и започна да чете:
— «Външният преглед разкрива множество контузии и разкъсвания в областта на гръдния кош, главата и крайниците. По дланите и лактите се наблюдават охлузвания, получени най-вероятно при опит за посрещане на удар в твърда повърхност. Множество лицеви наранявания, включващи и разрези на двете устни. Едното ухо е частично отделено от тялото.» — Лора потрепери, но доктор Купър не отмести поглед от доклада. — «Рентгеновите снимки разкриват множество фрактури на ребрата, ключицата и черепа, както и мозъчен кръвоизлив.» — Патологът вдигна поглед: — Интересувате ли се от точните места на фрактурите? Преброих четирийсет и шест счупвания.
— Можете да ги прескочите.
— Добре. Вътрешен преглед — десният бял дроб е прободен от едно от счупените ребра, има множество наранявания на вътрешните органи, особено на черния дроб и бъбреците, придружени с вътрешни кръвоизливи.
— Те ли са причинили смъртта?
— Не, най-вероятно не. Мисля, че не е имал време да загуби достатъчно кръв от нараняванията в областта на гръдния кош и корема. Според мен смъртта е настъпила сравнително бързо в резултат на черепна травма. — Лекарят погледна доклада си. — Черепът е счупен и има мозъчен кръвоизлив. Според мен това е причината за смъртта. Естествено, дори и без травмите на главата той не би могъл да оцелее след нараняванията в областта на корема. Трудно е да се каже. Но вие какво търсите всъщност — непосредствената причина ли? Е, това определено е травмата на главата.
— Имате ли предположения какво е причинило травмите?
— Трудно е да се каже, но най-вероятно юмруци и крака.
— Искате да кажете, че някой го е пребил до смърт с голи ръце?
— Така изглежда. Ударите са нанасяни многократно. Може да е използван и някакъв тъп предмет. Синините се припокриват. Трудно е да се каже от какво са. Ето — той извади купчина снимки и ги побутна към Лора, — вижте сама. Беше направо смазан от бой.
Тя погледна най-горната снимка и веднага отмести очи:
— Кой идентифицира трупа?
— Мисля, че зет му. Да — Джулиън Арнолд, съпруг на Даяна Белю, сестрата на покойния.
— Значи мислите, че извършителят може да е използвал и тъп предмет.
— Възможно е да е нанесъл с него някои от ударите. Но най-вероятно не е било необходимо, защото отлично се е справил и само с ръцете си. Всъщност най-тежките травми са причинени от ритници и настъпване. Виждате ли тук? — попита патологът, като извади от купчината една снимка и посочи някаква следа върху тялото. Снимката не бе чак толкова ужасяваща като снимката на лицето, от която на Лора едва не й бе прилошало, но гледката въпреки всичко не бе особено приятна. — Ето тук има белег във формата на полукръг — един от малкото ясни отпечатъци, които успях да изолирам. Най-вероятно е от ток на обувка с твърда подметка или нещо подобно. Склонен съм да мисля, че е от обувка.
— Имате ли някаква представа за номера на обувката?
— От следата от тока ли? Не знам — ще трябва да попитате някого от гениите отвън — отбеляза той с жест, който обхващаше цялата сграда на лабораторията. — Сигурно все има някой, който си губи времето в идентифициране на обувки.