След едногодишна работа като прокурор Лора беше наясно, че всеки задържан може да си направи подобна сметка, но нямаше никакво намерение да го обяснява на Ейвъри Даниълс. Не изпитваше особена симпатия към младия защитник — дали защото я беше въвлякъл в проблемите си и я бе накарал да се изправи срещу известния с гнева си съдия, или защото я бе накарал да си спомни за един от най-неприятните си колеги — не беше сигурна за причината. Но поне що се отнасяше до нея, на Ейвъри Даниълс щеше да му се наложи сам да научи законите на джунглата. Тя сви рамене и заяви:
— Той е клиентът. Трябва да изпълнявате желанията му.
— Ама нали го чухте. Той иска да ме уволни. Той ме мрази.
— Можете да бъдете сигурен, че ще ви намрази още повече, ако прекара най-хубавите си години като гост на щата Джорджия, а при неговото досие това е доста вероятно.
— Знам. Исках да ви попитам дали можем да пледираме не за углавно престъпление, а за правонарушение.
— Не.
— Защо? Нали не е наранил никого?
— Той е насочил пистолет и се е опитал да ограби магазин за алкохолни напитки.
— Но пистолетът не е бил зареден.
— А откъде е могъл бедният продавач или полицаите, които са го заловили, да знаят това? — попита хапливо Лора, тъй като започна да се ядосва. — Клиентът ви трябва да се радва, че не са го надупчили на решето. И ако зависи от мен, ще се погрижа да отиде там, където му се полага.
Това, което пропусна да добави, но което беше очевидно, бе, че наближаваха избори и шефът й, окръжният прокурор Маршал Оливър, едва ли би бил особено доволен, ако госпожица Частейн пуснеше на свобода закоравял престъпник само три месеца преди първичните избори. Лора погледна часовника си:
— Вижте, трябва да тръгвам. Мога да ви дам само един съвет: представлявайте клиента си. Запознайте се с фактите и помислете какво можете да направите с тях. И слушайте какво ви казва самият обвиняем.
Ейвъри се поизпъчи:
— Знаете ли, че в курса си бях сред първите десет процента от студентите. Бях помощник на съдия от федералния съд на Вирджиния. Приех тази работа само за да натрупам малко опит в съдебната зала. После ще започна частна практика като защитник по наказателни дела. Мисля, че тези отрепки са извадили голям късмет, че имат възможност безплатно да се ползват от услугите ми.
Лора понечи да отговори, но за щастие бе прекъсната от нечий вик: «Лора! Частейн!» Тя се огледа и с усмивка забеляза към нея да се приближава детектив Карлтън Хемингуей.
— Здрасти! — поздрави тя радостна както от срещата с Карлтън, така и поради факта, че има извинение да се измъкне от Ейвъри. — Довиждане, Ейвъри. Ще се виждаме често. Не приемай нещата прекалено навътре — гледай на това като на бойно кръщение. Скоро ще свикнеш. — Защитникът намусено се отдалечи. — Карлтън! — възкликна Лора и се обърна към далеч по-приятния си събеседник.
— Здрасти — усмихна се детективът. — Чух, че тази сутрин ти и Еймъс сте имали приключение с някакво юпи.
— Винаги съм твърдяла, че в полицейското управление клюките се разнасят прекалено бързо — отвърна тя сериозно.
— Дочух, че Ковалски се е проявил като истински герой. Успял е с голи ръце да хване някакъв гологлав Херкулес с желязна бухалка.
— Тогава въобще не ми беше до смях — заяви Лора и за миг отново изпита обзелата я сутринта ярост. Реши да смени темата: — А теб какво те води в пустите преддверия на правосъдието? Ще свидетелстваш ли?
— Не. Трябва да проверя нещо.
— Така ли? Какво?
— Работя по случай за изчезнал човек и ми трябва информация за миналото на жертвата.
Хемингуей разследваше убийства, но към отдела му влизаха и случаите на изчезнали хора, при които имаше основания за подозрение за убийство.