— Надявам се, че не става въпрос за дете, нали? — попита Лора. За един полицай нямаше нищо по-ужасно от това да разследва изчезването на дете.
Карлтън поклати глава:
— Възрастен мъж. Имаш ли една минутка? Може би ще успееш да ми помогнеш. Нали известно време си се занимавала с търговско право?
— Около седем години.
— Мъжът, който е обявен за изчезнал, е бизнесмен. Партньорите и роднините му са сигурни, че е убит, но според мен просто са чели прекалено много Агата Кристи. Хора като него рядко стават жертви, но понякога изчезват — и то по собствено желание.
— Кое те кара да мислиш, че случаят е такъв?
— Интуицията — сви рамене Карлтън. — В къщата му нямаше абсолютно нищо подозрително — никаква следа от насилие. Колата му също липсва, а човекът е изчезнал вече от няколко дни. В случаите на убийство обикновено доста бързо откриваме колата. Предполагам, че той все още е с нея. Мисля си, че може да е имало нещо гнило в бизнеса му, нещо, което да го накара да предпочете да изчезне за известно време. Дойдох, за да проверя името му в съдебните архиви — нали се сещаш, дали някой е повдигал обвинение срещу него или нещо подобно.
— Добра идея — съгласи се Лора. — Ще трябва да провериш и във федералния архив. Ако имаш време, мога да ти спестя разходката до сградата на федералния съд. Защо не дойдеш с мен в кабинета ми? Имаме връзка с всички бази-данни. Трябва само да ми дадеш малко информация за човека и ще видим какво ще изскочи. Имам един приятел, който може да ни каже дали нашият човек има проблеми с данъчните. Те със сигурност ще знаят, ако става въпрос за пари.
— Благодаря — съгласи се Карлтън. — Честно казано, надявах се да срещна някой адвокат като теб. Нямам нищо против да разбивам врати и да чета доклади от аутопсия, но финансовите въпроси ме отегчават до смърт.
Лора и Карлтън стигнаха до края на коридора и тя отвори вратата към стълбището. Асансьорите бяха прекалено бавни и претъпкани и тя предпочиташе да изкачи пеша трите етажа до кабинета си.
— Отдавна не съм те виждала — заговори, когато тръгнаха нагоре по стълбите. — С какво се занимаваш?
— От всичко по малко. Как е при теб? Май все още си с Ковалски, а?
— Да — усмихна се Лора. — Свърши с ремонта на къщата си и сега се е заел с моята. Тази седмица огражда цветните ми лехи и строи тухлена стена около двора ми.
— Звучи доста сериозно. Имаш ли някакви планове, за които искаш да ми разкажеш?
— Не. Харесвам нещата такива, каквито са. — Двамата стигнаха до етажа на прокуратурата. Тя отвори вратата към мрачен коридор, претъпкан с шкафове с папки, и поведе Карлтън към своето кътче общинска собственост. — Разполагай се. Само ще си проверя съобщенията и ще включа компютъра.
На гласовата поща нямаше нищо спешно и Лора започна да търси в различните архиви, като едновременно с това обясняваше на детектива какво прави.
— Добре. Нека първо да погледнем на името му. Всъщност той как се казва?
— Лорънс Белю.
— Сещам се. Четох за него във вчерашния вестник. Той е някакъв компютърен гений, нали?
— Да. Той е «системен администратор», каквото и да означава това. Работи за правителството. Завършил е университета, разбира се — поясни той с глас, в който се долавяше известна неприязън. Морхаус, «афроамериканският Харвард», се славеше с тесните връзки, които поддържат бившите му възпитаници. Повечето от чернокожите брокери в Атланта или бяха завършили Морхаус, или бяха в изключително близки отношения със завършилите го. — После е продължил следването си в Техническия университет в Джорджия. Добре си е опекъл работата. — Лора реши, че Карлтън иска да каже, че Белю е поддържал контакти и с бели бизнесмени. В това едва ли имаше нещо лошо.
— Не ми изглеждаш много въодушевен от този Лорънс. Как се казва фирмата му?
— «Системи от седмо поколение». Не че имам нещо против него — никога не съм го виждал, но знам какъв тип човек е. Чернокожо юпи. Роден със сребърна лъжица в устата.
— Чернокожо юпи ли?
— Млад, преуспяващ, чернокож бизнесмен. Лъскава кола, мобилен телефон със слушалка за ухото — разбираш какво имам предвид.
— Виж какво, драги, аз живея в Бъкхед. Не се заяждай за мобилните телефони. Добре. Тук няма нищо. Няма предявени искове нито към него, нито към фирмата му. Я да проверим някои други източници. Ще се включа в базата данни на средствата за масова информация. — Лора изчака сървърът да влезе в базата данни. — Има доста неща, повечето във връзка с работата му. Оказва се, че далеч не е свързан само с градския съвет. Май има връзки навсякъде — от големите корпорации до областното и щатското правителство. Но не виждам нищо нередно. Какво знаеш за личния му живот?