Выбрать главу

Лора вирна глава:

— Виж какво, господинчо, фактът, че слушаш Франк Синатра и зидаш тухли, не означава, че можеш да нареждаш и замазваш всичко. Ако не внимаваш, много скоро ще си изпросиш и някой ритник.

— Така е по-добре. Виж, Лора, няма за какво да ми се извиняваш. Това е. Точка. Ти си цивилна и не знаеш как да се справяш с напрежението и повишения адреналин. Аз съм ченге. Свикнал съм.

— Да, бе! Ченгетата винаги се държат образцово — отбеляза тя и саркастично разпери ръце.

— Е, може би не всички, но аз определено го правя. Както и да е, знам точно какво ти се е случило. Мъжът ме нападна и на теб ти се е приискало да го убиеш. Според мен това беше много мило от твоя страна. А и аз сам си изпросих удара. Веднага след като всичко свърши, трябваше да проверя как си, а аз те оставих да седиш на бордюра и да се пържиш на собствения си огън, докато се занимавах с другите и помагах да оправим нещата. Трябваше да оставя истинските ченгета да се заемат с това.

— Може би — съгласи се Лора. — А може би, ако беше дошъл веднага, направо щях да те нокаутирам. Просто ми се иска да не се намесваш безразсъдно в подобни опасни ситуации. Той се опитваше да вземе пистолета ти, Еймъс, и те удряше със стик, който определено може да бъде смъртоносно оръжие. Не ви ли учат да не правите нищо сами, без подкрепление?

— Прецених ситуацията и взех решение. Той нямаше да ме нарани. Между другото, нямаше никаква вероятност да вземе пистолета ми. Имам известен опит със задържането на подобни типове. А и той беше объркано кълбо от опънати до краен предел нерви. Знаех, че само след минута ще се срине.

— Какво стана с него?

— Заведоха го за психиатрична оценка. Според мен става въпрос за поредния случай на стрес — загубил работата си, в семейството му нещата не вървели добре и когато бедната жена побутнала задната му броня, чашата преляла и той избухнал. И то си беше чисто избухване. Нали видя колко бързо премина всичко. Знаех, че ще стане така. Между другото, докато го откарат в участъка, за да се обади на адвоката си, той беше в пълно съзнание и съвсем адекватен. Всъщност се обади на старото ти другарче Крег Фанин, така че няма за какво да го съжаляваш.

— Определено няма да го съжалявам. Надявам се Фанин здравата да го одруса. Може дори да му се наложи да си продаде ягуара и да си купи хюндай, за да покрие хонорара на адвоката си — отбеляза жлъчно тя.

— Ако наистина е бил собственик на ягуара и ако е бил като деветдесет процента от хората, сигурно го е взел на изплащане. Стилът на ягуар при бюджет на хонда.

Лора се засмя:

— Най-вероятно си прав както винаги. Минах и купих нещо за вечеря. Скариди. И аспержи към ризото.

— Е, сега вече знам, че наистина съжаляваш. Трябва по-често да ти позволявам да ме удряш.

— Млъкни или ще го направя. Привършваш ли с работата за днес?

— Почти. Само ще си взема един душ преди вечеря.

— Няма проблеми. Ще ми трябва малко време, за да приготвя всичко, а и преди да започна, все пак ще трябва да се преоблека.

— Ей сега привършвам и отивам в банята. — Лора понечи да се запъти към кухнята, но той я хвана за ръка. — Можеш да продължиш да ми се извиняваш, ако искаш.

Тя го прегърна и се засмя на целувката му. След малко се отдръпна.

— Ако не спрем сега, няма да има вечеря.

— И какво от това?

— Гладна съм. Пусни ме, преди да съм припаднала от глад.

— Глупости — промърмори той и отпусна ръце.

След половин час Лора режеше аспержите и наглеждаше тенджерата на котлона, когато в кухнята влезе вече изкъпаният Еймъс.

— Искаш ли чаша вино? — попита той.

— Естествено. Купих ти от австралийското вино. В хладилника е. Как мина денят ти?

— Нормално — отвърна той, докато търсеше тирбушона. — А при теб?

— Обичайният парад на човешката суета. В съда срещнах Карлтън Хемингуей.

— Така ли? Какво прави?

— Занимава се със случая за изчезналия човек — нали се сещаш, онзи програмист? Съобщиха го по новините. Карлтън е убеден, че се крие някъде и тайничко се наслаждава на нечестно придобитото си богатство. Предложих му да поровя из архивите, за да видя дали е имал някакви проблеми с бизнеса.

— Намери ли нещо? — попита Еймъс и й подаде чаша вино.

— Не. Истинска вода ненапита. Дори помолих един приятел да провери в базата данни на данъчното управление. Човекът е примерен данъкоплатец. Мен ако питаш, Карлтън просто не си пада особено по хора като Лорънс Белю.

— Какво му е на Белю?

— Нищо — просто е чернокожо юпи. Нали се сещаш, чернокож бизнесмен, който познава всички важни клечки в Атланта. Учил е в престижни колежи и университети и животът му е вървял по мед и масло, поне ако го сравниш с този на Карлтън. Честно казано, мисля, че приятелят ни уважава единствено хора, преминали през огън и жупел.