Еймъс се засмя:
— Би казал, че е «просто реалист».
— Всъщност точно това ми заяви. Би ли подредил масата? Трябва непрекъснато да разбърквам яденето. Както и да е, каквото и да се е случило с Лорънс Белю, то не е свързано с укриване на фирмени средства. А и защо му е да го прави? Фирмата си е негова. Все едно да краде от себе си.
Еймъс извади чиниите и приборите и поклати глава:
— Най-вероятно е изчезнал, за да изживее някоя лична мечта.
— Сексуална мечта ли имаш предвид?
— Има ли други? — ухили се той. — Сигурно води таен живот и просто е забравил да вземе предвид очакванията, отправени му от заобикалящия го свят. Случва се.
Лора заплашително размаха дървената лъжица:
— Съвсем типично — Карлтън мисли, че всичко е свързано с пари, а ти — че единствената възможна причина е сексът. Гледните ви точки са в пълно съответствие с характерите ви!
— Така ли? — учуди се Еймъс и си наля чаша вода. — А каква е твоята теория, велики и непогрешими вълшебнико от Оз?
Тя се замисли:
— Карлтън е прав поне за едно — в случаи на убийство колата обикновено бива намерена изоставена на някое шосе. И тъй като това не е станало, мисля, че Белю и колата му наистина са все още заедно. Но не мисля, че се укрива от данъчните. По-скоро е станала катастрофа, колата му е изскочила от пътя и е паднала в някое дере. Някой ще се натъкне на колата и на трупа на Белю през есента, когато опадат листата на дърветата.
Еймъс се изсмя победоносно:
— Трябваше да се досетя! Ние с Карлтън можем да мислим, че изчезналият е крадец или извратен тип, но поне допускаме, че той е още жив. Ти обаче си убедена, че е мъртъв — това са последствията от адвокатската професия.
Лора понечи да му възрази, но вместо това само се засмя:
— Предавам се. Предполагам, че работата ми като прокурор поне донякъде определя готическия ми поглед върху нещата. Е — тя вдигна чашата си, — където и да е Лорънс Белю в момента, моля се да е в безопасност. Изглежда ми доста… доста свестен човек.
— Амин — допълни Еймъс.
— Готово е. Подготви се да бъдеш смаян от кулинарните ми умения.
Тя сипа ризотото, остави купата със салатата и седна на масата. Докато вечеряха, обсъждаха по-приятни неща — плановете за уикенда, новородения племенник на Лора, наближаващите избори. Когато привършиха, той отбеляза:
— Беше фантастично. Ти си истинска Марта Стюард.
— Естествено. Още утре започвам да правя полилей от амбалажна хартия и капачки от бира. Наистина ли ти хареса?
— Много — заяви Еймъс, докато й помагаше да разчисти масата. После попита: — Имаш ли някакви планове за вечерта?
— Не, но предполагам, че ти си намислил нещо.
— Честно казано, не бих имал нищо против да погледам малко хокей.
— Хокей ли? Господи, че вече е лято, още ли играят хокей?
— Да. Играят в зала, за да не се притесняват, че ледът ще се разтопи под краката им.
— Не ми се прави на много умен. Естествено, че можем да гледаме мача. Ще ми обясняваш какво става.
— Знам, че не те интересува. Няма нужда да ме глезиш толкова, вече приех извинението ти.
— Не те глезя. Имаме сладолед и кутия замразени ментови сладки. Ако има ментови сладки, мога да гледам всичко…
— И някой сапунен сериал ли?
— Не, за това ще ми трябва нещо по-силно. Включи телевизора, аз ще дооправя тук.
Когато Лора влезе в хола, по телевизията предаваха мач на «Блакхокс», а Еймъс се бе настанил в единия край на дивана. Лора му подаде купичка сладолед, остави чинията със сладки на масичката и се разположи в другия край на дивана. Вдигна краката си и си взе две сладки:
— Не ми позволявай да ям прекалено много. Какво става?
— Току-що започна — обясни той. — «Блакхокс» водят с един мач в сериите.
— Значи, ако спечелят и сега, минават на следващия кръг, така ли?
Еймъс се засмя:
— Не. Съжалявам, че трябва да ти го съобщя, но това не са плейофите. В момента все още сме в разгара на сезона.
— С други думи, ще имаме възможност да се наслаждаваме на подобни забавления още поне няколко седмици.
— Теоретично да.
Известно време гледаха мълчаливо, а Лора драматично потреперваше от ужас всеки път, когато играчите се сблъскваха или се удряха в мантинелата.
— Хайде, стига — засмя се Еймъс. — Когато искаш, нали и аз гледам с теб фигурното пързаляне. А то би било много по-интересно, ако имаше и телесен контакт. Определено би увеличило напрежението — представи си две от тези оскъдно облечени девойчета заедно на леда. Ето това би привлякло мъжката публика.