— Виж ти. В такъв случай мисля, че никого няма да стана голямо момче.
Кристин приключи с повторното завързване на връзките на качулката.
— О, един ден ще станеш, миличък — увери го тя.
Чарли я наблюдава, докато прегръщаше своя син и въздъхна. После поклати глава, прокашля се и каза:
— Аз също те обичам, Кристин. Наистина.
Два дни по-късно, в болницата в Рево, след продължителни грижи на неизброимо много лекари и сестри, след няколко интервюта с полицията и едно с представител на пресата, след дълги телефонни разговори с Хенри Ранкин и след две нощи така необходим и стимулиран с лекарства сън, на третата нощ Чарли бе оставен да почива без да бъде наблюдаван. Той нямаше трудности със заспиването, но сънуваше.
Сънуваше, че се люби с Кристин и това не беше фантазиран секс, а по-голямата част от спомена за тяхното любене в хижата. Той никога не беше се отдавал така напълно, както на нея в онази нощ, а на следващия ден, Кристин беше направила всичко възможно, за да му каже, че никога не е възнамерявала да прави това с някой друг мъж. Сега, в съня, те се любиха със същата смайваща страст и със същата енергия, отхвърляйки настрана всички задръжки. Но в съня, както беше и в действителността, в това имаше също и нещо… диво, нещо свирепо и животинско, като че ли сексът, който споделяха, беше повече от израз на любов или страст, като че ли това беше една… церемония, едно свързване, което някак си го ангажираше напълно с Кристин, следователно, също така и с Джоуи. Когато Кристин го възседна, когато той влезе като бик дълбоко в нея, подът под тях започна да се разтваря (тук сънят се отдалечаваше от реалността), а кушетката започна да се плъзга в разширяващата се цепнатина. Но, въпреки че и двамата разбираха опасността, те не можеха да направят нищо, не можеха да спрат своето разгонване, дори за да се спасят, а продължаваха да се притискат, плът към плът. Пукнатината в пода стана още по-широка и те усетиха, че в тъмнината отдолу има нещо, което силно желае да ги погълне. Чарли искаше да се откъсне от нея, да избяга. Искаше да вика, но не можеше. Той можеше само да се притиска здраво към нея и да влиза в нея, когато кушетката пропадна през зиналата дупка и подът на хижата изчезна над тях. Те паднаха в…
Той седна в болничното легло, дишайки тежко.
Пациентът в другото легло изсумтя тихо, но не се събуди от дълбокия си сън.
Стаята беше тъмна с изключение на малка лампа при краката на всяко легло и неясната лунна светлина от прозореца.
Чарли се облегна назад на таблата на леглото.
Ускореното му сърцебиене и лудо дишане постепенно се успокоиха.
Той беше мокър от пот.
Сънят върна обратно всичките му съмнения относно Джоуи. Вал Гарднър беше долетяла от окръг Ориндж и беше взела Джоуи със себе си у дома този следобед, а Чарли бе гледал с искрено съжаление заминаването на детето. Момчето беше толкова умно, така изпълнено с добро настроение и непреднамерени закачки, че бе станал любимец на персонала на болницата, а неговите посещения караха времето да преминава по-бързо и по-приятно за Чарли. Сега обаче след прекарания кошмарен сън и благодарение на своето подсъзнание, той отново беше емоционално объркан.
Чарли винаги бе смятал себе си за добър човек, за човек, който винаги е постъпвал правилно, който се е опитвал да помогне на невинния и да накаже виновния. Ето защо, той искаше да прекара живота си, играейки на Мистър Частен Детектив Сем Спейд, Филип Марлоу, Лу Арчър, Чарли Харисън — всичките етични мъже, възхитителни мъже, може би, дори герои. И така, какво ако? Какво, ако Джоуи беше повикал тези прилепи? Какво, ако Чубака беше Бренди, два пъти умрял и два пъти възкресен от своя господар? Какво, ако Джоуи усещаше ясновидските си способности по-добре, отколкото предполагаше Барлоу, още повече… още повече, че Спайви твърдеше, че е демон? Лудост. Но, какво, ако? В такъв случай, какво се очакваше от един добър човек да направи? Какъв беше правилният начин на действие?
Няколко седмици по-късно, една неделна вечер през април, Чарли отиде на гробището за домашни любимци, където беше погребан Бренди. Той пристигна след часа на затваряне, много след здрачаване и беше взел със себе си кирка и лопата.
Малкият гроб със своя отличителен белег беше точно на върха на една могилка, където беше казала Кристин. Гробът се намираше между две индийски лаврови дървета, където тревата извеждаше посребрена от лунния сърп.