С крайчеца на окото си той отново погледна надясно и наляво. Всички наоколо, погълнати от папките, привидно четяха така прехласнати, сякаш това не бяха изписани листове, а мангал е парещи дървени въглища. Може би и аз ще започна постепенно така да се прехласвам — помисли си натъжен — и ще забравя и света, и всичко наоколо.
Тази седмица, така както бе наредил началникът му, той прекара по половин ден във всяка от залите, където се извършваше подборът, за да се запознае с процеса на работата. Седя по цели часове в отделните зали край някой от старите служители, за да придобие опит, и когато накрая проследи пълния цикъл на работата, се върна два дни по-рано на своята маса, където го бяха сложили в деня на постъпването му.
От обиколката си из залите Ебу Керими се запозна в общи линии как работи Селекционният отдел. След подбора в Залата на плявата, значително количество от несъществените сънища се опаковаха и изпращаха в архива, а онези, за които се смяташе, че имат някаква стойност, отново се подлагаха на първоначална обработка. Сънищата се разделяха на групи според въпросите, с които бяха свързани: Сигурността на империята и върховния владетел (заговори, предателства, въстания); Вътрешната политика (главно отнасящи се До единството на империята); Външната политика (съюзи, войни); Гражданският живот (големи кражби, злоупотреби, извращения); Сигнали за знаменателни сънища; Разни.
Разпределянето и групирането на сънищата не беше лека работа. Дори дълго се разискваше дали с това трябва да се занимава Селекционният отдел, или тази работа се отнася изцяло до отдела, където се тълкуваха сънищата. Всъщност биха оставили това на тълкувателите, ако не бяха толкова претоварени. Накрая се взе едно средно решение: групирането на сънищата бе оставено на Селекционния отдел, но само в рамките на подготвителната фаза, като им бе дадено правото да отбелязват в единия край на писмото, че „сънят може да се отнесе до тези или онези въпроси“, но не и конкретно „сънят е свързан с този и този въпрос“. Освен това, докато Селекционният отдел изцяло отговаряше за разпределянето на сънищата на „ценни“ и „несъществени“, за групирането им носеше само морална отговорност. Всъщност основната работа на Селекционния отдел бе пресяването. Неговата главна задача бе подборът, така както отделът, където се тълкуваха сънищата, представляваше същността на Табир Сарай. Разбра ли сега, че ние сме вратата, през която минава всичко — каза началникът на Ебу Керими в деня, когато той отново се върна на работното си място. — Отначало сигурно си помислил, че след като от нашия отдел започва работата по подбора и понеже те настанихме тук, този сектор е най-незначителният. Но сега, вярвам, се убеди, че при нас се извършва основната работа и никой от начинаещите не започва оттук, но ние те назначихме направо в този сектор, защото ти ни допадна.
Защото ти ни допадна — си повтаряше десетки пъти наум Ебу Керими, сякаш това щеше да му помогне да навлезе в работата. Но тази работа бе толкова отвлечена и загадъчна, че му приличаше на гладък зид, на който човек нямаше къде да се хване, за да го прескочи.
Ебу Керими отново потри очи. Искаше да продължи с четенето, но му бе невъзможно. Буквите играеха пред погледа му като отражения от пламъци или кървави нетна.
Беше отделил настрана около четиридесет сънища като несъществени. Повечето от тях му се сториха плод на ежедневни грижи, а другите му приличаха на измислени, но не бе сигурен. Дали да не вземе да ги просете още веднъж? Всъщност вече ги бе чел няколко пъти, но въпреки това не беше напълно убеден, че са несъществени. Началникът му бе казал, когато се усъмни в някой сън, да го остави настрана, като му сложи въпросителна, за да го прочете и другият от сектора по подбора след него, но той вече беше сложил доста въпросителни на голяма част от сънищата. В действителност по-голяма част от сънищата бе отделил като несъществени и ако не можеше да пресее тези четиридесет, началникът сигурно щеше да си помисли, че Ебу Керими за по-лесно ги е прехвърлил на следващия колега от сектора. Но той също работеше по подбора и като такъв неговата главна задача бе да прецени, а не да ги прехвърли на другите. Какво би станало, ако всеки служител препраща сънищата за подбор към по-висшестоящите? Тогава при тълкувателите щяха да постъпят неимоверно много сънища. Те ще бъдат затрупани и ще спрат да приемат материалите от техния отдел или ще се оплачат в дирекцията. Дирекцията, от своя страна, ще поиска обяснение за причините. Ех, какво ми дойде до главата! — въздъхна Ебу Керими. Но в края на краищата да става каквото ще — помисли си той ядосан и веднага, сякаш се страхуваше да не се разколебае, взе и написа на четири-пет от сънищата в горния ъгъл „несъществен“ и се подписа. Докато пишеше същото и на останалите листове, изпита някаква радост, че най-после си е отмъстил на онези непознати глупаци с болни стомаси или маясъл, които го бяха измъчили през тези няколко дни с щуравите си сънища, дето я ги бяха сънували, я ги бяха чули от други. Идиоти, измамници — ругаеше наум Ебу Керими, докато слагаше присъдата върху следващите листове. Въпреки това ръката му взе все по-бавно да пише, докато накрая спря като вцепенена на един от листовете. Я поспри малко, защо така като обезумял? — си рече той и само минута бе достатъчна, за да стихне гневът му и отново да го обхване раздвоението.