Всъщност работата не бе толкова проста и онези непознати глупаци можеха да ти докарат някоя беля. Служителите от всички отдели без изключение и особено тези от Селекционния трепереха от думите „установяване на достоверността“. Бяха му разказвали, че често се случвало при дадено събитие някой да изпрати писмо до Табир Сарай и да претендира, че посредством своя сън от еди-кога си той е предсказал това събитие. Тогава чрез номера, записан в регистрацията, се издирва сънят, изважда се от архива и ако наистина е така, се търси отговорност от виновника, който не е взел под; внимание този сън. Виновникът можеше да бъде и тълкувателят, който не е схванал както трябва смисъла на сигнала, но можеше да е и служител от подбора, определил съня като „несъществен“, и вината падаше изцяло върху него, тъй като не е дал възможност на: тълкувателите да вникнат в същността на съня и правилно да го оценят като знаменателен.
Проклета работа — си каза Ебу Керими и сам се зачуди на внезапно разбунтувалото му се съзнание. Въпреки всичко да вървят по дяволите! Той написа още веднъж „несъществен“ на един от листовете, но на следващия отново се спря. Несъзнателно, понеже се колебаеше какво да направи е тази страница, наново взе да препрочита съдържанието й: „Сънувам един пуст мегдан край моста, нещо като бунище, където изхвърлят сметта. Сред боклуците, прахоляка, парчетията от счупен умивалник виждам непознат старинен музикален инструмент, който сам свири, и някакъв бик, изглежда разярен от звуците на инструмента, да реве край моста.“
Сънища на артисти — си рече Ебу Керими. — Някой недоволен музикант, останал без работа — и понечи да напише на листа „несъществен“, но стигна само до „несъ…“ и погледът му несъзнателно се върна на първите редове, които бе прескочил и където беше написано името на онзи, който бе сънувал съня, датата и професията му. За голяма негова изненада човекът, който изпращаше съня, не бе музикант, а някакъв зарзаватчия от столицата. Как щеше да ме подведе — си каза Ебу Керими, без да откъсва очи от листа. Да вземе един проклет бакалин да ме омотае! На всичко отгоре от столицата, че веднага може и да се оплаче. Ебу Керими внимателно изтри написаните букви и сложи писмото при показателните сънища. Идиотът му с идиот — измърмори още веднъж той наум, като погледна за последен път крадешком листа със съня, както човек поглежда някого, когото незаслужено хвали. Потопи перото в мастилницата и без да препрочита следващите страници, написа в горния край „несъществен“ на останалите няколко съня. Когато гневът му стихна: и напълно се овладя, започна да препрочита останалите осем страници, които бе отделил като несъществени. Зачете спокойно един след друг сънищата и с изключение на един, сложи останалите в купчината на показателните сънища. Трябваше да е твърде глупав, за да не разбере, че тези сънища бяха плод на семейни разправии, прекомерна затвореност или такива на самотници, останали без жени.
Работното време не свършваше и не свършваше. Въпреки че очите го боляха, Ебу Керими взе още няколко страници от папката с необработените сънища и ги сложи пред себе си. Струваше му се, че повече се уморяваше, когато трябваше да създава впечатление, че чете, отколкото когато наистина четеше. Избра писмата с по-кратък текст и без изобщо да поглежда адреса, зачете съдържанието на съня. Един от тях бе следният: „Някаква черна котка бе захапала полумесеца и бягаше, преследвана от тълпа хора. Из целия път, по който котката преминаваше, оставаха следи от начупения полумесец.“
Този действително е един ценен сън и си заслужава човек да се занимае с него. Преди да го сложи при съществените сънища, Ебу Керими го прочете още веднъж. Наистина е сериозен сън и ще бъде удоволствие да се изтълкува. Ебу Керими си помисли, че работата на тълкувателите, независимо че е трудна и деликатна, беше приятна, особено когато се отнасяше до подобни сънища. Самият той, макар да бе уморен, изпита желание да разтълкува съня. Това дори не му се стори никак трудно. След като полумесецът бе символ на държавата и вярата, подразбираше се, че черната котка в случая представляваше вражеска сила, която действуваше срещу тях. Един такъв сън има всички шансове да бъде обявен за пророчески — помисли си Ебу Керими. Той погледна адреса на изпращача. Беше от някакъв далечен град в европейската част на империята. Оттам винаги идват и по-добрите сънища — помисли си той. Ебу Керими препрочете съня за трети път и той му се стори още по-хубав и показателен. Една от положителните страни на съня между другото бе и тълпата, която сигурно щеше да настигне черната котка и да издърпа полумесеца от зъбите й. Навярно този сън някой ден ще завърши като пророчески — си каза той и несъзнателно се усмихна на простия лист хартии, на който бе написан сънят, както човек гледа някое обикновено момиче, за което знае, че го очаква съдба на принцеса.