И останалите бяха на същото мнение. Изглежда, казваха те, Везира не случайно се е спрял на това. В последно време Табир Сарай играеше все по-голяма роля във важните държавни дела и Кюприлиите, със своята вродена склонност да гледат с лека ирония на старите традиционни институции, до известна степен подценяваха Палатата на сънищата. Дори преди години се говореше, че именно Кюприлиите, ако не успяха да закрият, то допринесоха чувствително да намалее влиянието на Табир Сарай. Но в последно време върховният владетел бе успял да възвърне предишната мощ на Палатата на сънищата.
За всичко това Ебу Керими научи постепенно по време на дългите разговори около неговата бъдеща работа. Разбира се, независимо от приказките за известно подценяване на Табир Сарай от страна на Кюприлиите, това съвсем не означаваше, че те нямаха там свои хора. Отдавна би се затрил родът на Кюприлиите, ако проявяваха подобно лекомислие. Но понеже интересът им бе насочен към други държавни органи и особено подтиквани от надеждата, че може отново да неутрализират духа на „Учреждението на старчоците“, както го наричаха шеговито помежду си, те бяха откъснали вниманието си от него. Кюприлиите имаха там десетки свои хора, но „друго нещо са хората от твоята кръв“ — бе казал Везира на сестра си, майката на Ебу Керими. Той беше някак нервен и на нея й се стори, че се безпокои за това повече, отколкото е необходимо. Сигурно знаеше нещо, което не искаше да й каже.
Това се случи два дни преди представянето на Ебу Керими в Табир Сарай. През всичкото време се говореше само за него и за Палатата на сънищата. Ето и сега беше така и това правеше разговорите отегчителни за Ебу Керими. Той се надяваше, че като седнат да вечерят, сигурно ще променят темата, но за щастие това стана много по-рано. Всъщност те продължиха да говорят за Табир Сарай, но без да намесват името на Ебу Керими. Това се правеше с цел той да следи по-внимателно разговора.
— Както и да е, сега вече може да се каже, че Табир Сарай напълно е възстановил някогашния си авторитет — каза един от братовчедите.
— Аз пък, независимо че също съм от Кюприлиите, никога не съм вярвал, че неговият авторитет може лесно да се разклати — отвърна най-малкият му вуйчо Курт. — Той не само че е една от най-старите държавни институции, но според мене независимо от красивото си име, е и едно от най-страшните учреждения.
— Има и други, не по-малко страшни институции — възрази му единият от братовчедите.
Курт се усмихна.
— Но техният ужас е явен — отвърна той. — Ужас, който се вижда, докато Табир Сарай е друго нещо.
— И в какво се изразява ужасът му според тебе — намеси се майката на Ебу Керими.
— О, не ме разбирай в буквалния смисъл — успокои я Курт, като погледна крадешком Ебу Керими. — Аз имах предвид нещо друго. Според мене в сравнение с всички държавни механизми Палатата на сънищата е най-малко подчинена на човешката воля. Разбирате ли какво искам да кажа? Тя е най-безликата от всички най-сляпата — най-съдбовната, затова и най-държавната.