Трябваше да разбере как стоят нещата. Но сега бе най-добре да потисне любопитството си. Още повече, че доста очи ги следяха. Особено тези на сестра му, която преливаше от възмущение. Като не можа повече да издържи, тя приближи, следвана по петите от Лутър Стайлс. Рийд се приготви за най-лошото.
— Знаех си! — заяви Виктория, пренебрегвайки напълно присъствието на Хелън. — Позволи му да дойде, когато изрично те помолих да му забраниш. И виж сега какво стана. Пълно фиаско! Провал!
— Не съвсем — намеси се Лутър, като не откъсваше похотливи очи от Хелън. — Това приятелката на сина ти ли е, Уайът? Обзалагам се, че ти се ще да си с двайсет години по-млад!
Рийд се владееше с усилие, но ги запозна. Виктория не можеше да си намери място.
— Джон е пълнолетен, Тори — обърна се Рийд към сестра си, като се опитваше да чуе какво говори Лутър на Хелън. — Не мога да го прогоня от собствения му дом, както съм ти казвал неведнъж.
— Това тук не е негов дом — възрази ядосано сестра му. — Никога не съм искала нищо от теб, но сега те моля да направиш нещо.
— Тори, нито мястото, нито моментът са подходящи да говоря с Джон. Съгласен съм, че би било по-добре да не идва. Но тъй като вече е тук, защо не опитаме да спечелим от това? Той ти е племенник, нали? Не ти ли е минавало през ума, че неговата известност може да ти бъде от полза?
Виктория премига, отвори уста да каже нещо и я затвори. Личеше, че мисли напрегнато и претегля плюсовете и минусите. А защо не? Не беше чак толкова лошо предложение. От това можеше да излезе нещо!
— Знаеш ли — рече след миг тя, — май имаш право. Някои от репортерите едва ли ще пишат за нас, но сега Джон е тук и…
— Точно така — потвърди Рийд.
— Всъщност това е добра идея. — Виктория се извърна и установи, че Лутър и приятелката на Джон водят доста интимен разговор, от което изражението й се вкамени. Тя дръпна Лутър за ръката. — Хайде, скъпи, искам да те запозная с племенника си. Той е много известен. Поне тук, на острова — добави, като напълно пренебрегна Хелън.
Рийд въздъхна с облекчение. Налагаше се да придружи Виктория и художника, за да се погрижи всичко да бъде наред.
— Ще ме извиниш ли? — обърна се към Хелън. — Мисля, че ще бъде по-безопасно, ако и аз присъствам.
— Няма да има скандал, нали? — попита тя, като проследи Виктория, а Рийд поклати глава, но си помисли, че може и да греши.
— Джон има опит в тези работи — отбеляза той и осъзна, че всъщност отлага мига, в който ще се раздели с нея. — Искам да ти благодаря, задето всъщност ти ме разведе. Беше ми приятно.
Тя се поколеба и той реши, че не знае какво да отговори. Но защо? Беше готов да се закълне, че бе загубила предубеждението и страха си от него и без съмнение преди малко разговаряха съвсем непринудено. Господи, какво ли й бе казал Джон за него! Сигурно го е описал като някакъв развратник на средна възраст. Каква друга причина би могла да съществува за подобно отношение?
— И на мен ми беше приятно — отвърна най-сетне Хелън. — Виктория ви очаква. Най-добре е да отидете, преди да се случи нещо ужасно.
— Мислиш ли, че вече не се е случило? — сухо рече Рийд и видя лека руменина да обагря страните й. За какво по дяволите, мислеше това момиче! — О, сигурно си права. Съжалявам. Просто трябва да приемеш, че ние сме доста необикновено семейство!
Пета глава
Което в известна степен бе доста сдържано изказване, мислеше си на другата сутрин Хелън, преди да слезе за закуска.
Спомените се завъртяха в главата й като на филмова лента. О, тя бе обмислила всички варианти, преди да реши да остане. Можеше да каже, че Алекса е болна и се налага да се върне при нея. Но Джон щеше да настоява да я придружи и какво ще излъже, когато той открие истината? Подобни лъжи не й бяха по вкуса, а Алекса й бе прекалено скъпа, за да рискува и да предизвиква съдбата.
Другата й идея бе да каже, че шефът й, Алън Райт, е изпратил съобщение с молба да се върне. Но Джон познаваше Алън и ако заложеше на тази карта, трябваше да излъже и шефа си, за да получи подкрепата му.
Накрая оставаше самата Алекса. Как да обясни на детето защо не е останала на Бермудите? Освен че бе обидена, задето я остави, малката бе възбудена по отношение на пътуването, още повече, че Джон й обеща някой ден да я заведе на острова. Когато говориха по телефона, я затрупа с въпроси. Каква е природата, къде са ходили и Хелън нямаше сърце да лъже.
И така, помисли си тъжно, приготви се да посрещнеш четвъртия ден от престоя си в Палмър Саунд. След случилото се снощи, не гореше от нетърпение да се срещне с Виктория. Макар че появата на Джон превърна откриването в събитие и донесе само полза, леля му продължи да се мръщи.