В този момент се появи една прислужница и Хелън едва успя да си поръча препечени филийки.
— Яхта ли? — повтори тя, след като отпи от портокаловия сок, обхванала чашата с две ръце. — Вие имате яхта?
— Джон не ти ли е казал? Последния път, когато я взе, се обърна.
Хелън се съсредоточи върху сока, за да избегне погледа му.
— Не е споменавал. Вие запален ветроходец ли сте, господин Уайът?
— Обичам да карам от време на време — отговори той и си наля кафе. — И струва ми се, помолих те да ме наричаш Рийд. Или пак сбърках?
Тя поклати глава и отклони очи.
— Аз… — Беше ядосана, че отново я обърка. — Вие сте бащата на Джон. И освен това… ние не се познаваме.
— Така е — искрено рече той и това донякъде я успокои. — Но не е необходимо да сме толкова официални. Защо не опитаме да бъдем приятели?
Хелън се насили да се усмихне. Добре, че сервираха препечените филийки и за няколко минути бе заета със закуската. Въпреки това едва преглъщаше. Все едно, че си бе поръчала твърдо сварени яйца. С тях сигурно щеше да й бъде по-лесно.
— Разкажи ми за дъщеря си — каза неочаквано Рийд и тя едва не подскочи. Вместо да чете „Файненшъл таймс“, както обикновено, мъжът се бе облегнал назад и я наблюдаваше с интерес. О, Господи, къде беше Джон? Последното нещо, което искаше да обсъжда с баща му, бе Алекса!
— Няма нищо за разказване — промърмори с пълна уста. Обърна глава и се опита да смени темата. — Щастлив сте, че живеете тук. Всеки ден се наслаждавате на прекрасната гледка!
— Казва се Алекса, нали? — продължи Рийд, без да погледне морето.
В този момент се появи Джон. Облекчението й бе повече от очевидно. Едва не скочи да го прегърне. Младежът тежко се отпусна на стола и обхвана главата си.
— Имаш ли аспирин, татко? Измъчва ме ужасно главоболие!
— Намира се. За подобни случаи — отвърна баща му. — Почакай минутка. Ще попитам Лаура.
Излезе от стаята, а Хелън стана и отиде при Джон.
— Какво има? — попита тя и леко разтри врата му. — Много шампанско ли пи?
— Прекалено. Чувствам се като пребит.
— Ама че работа! Мога ли да ти помогна?
— Чувал съм, че сексът помагал в такива случаи.
— Ти си непоправим! — перна го по носа Хелън. Той я привлече към себе си. В този момент се върна Рийд. Ако бе забелязал малката сценка, разиграла се в негово отсъствие, с нищо не издаде това.
— Вземи. — Подаде няколко таблетки на сина си. — Майката на Лаура казва, че помагат.
— Майката на Лаура е вещица — обяви намусено Джон, но ги изпи.
— Освен това каза да си легнеш, за да ти подействат.
— А Хелън?
— Какво общо има тук Хелън? Аз ще се погрижа за нея — изпревари я Рийд. — Това ще бъде добра възможност да се опознаем. Нали?
— Ами… да… добре — неуверено се усмихна младата жена. — Наистина, по-добре е да си легнеш — обърна се тя към Джон.
— Ако си сигурна, че няма да се сърдиш…
— Всичко е наред — намеси се баща му и го побутна към вратата. — Върви! Ще се видим по-късно! — И излезе да го придружи.
Джон й хвърли измъчен поглед, но беше очевидно, че се радва на възможността да си легне. Което бе чудесно за него, но не и за нея. Какво щеше да прави сама с Рийд през следващите няколко часа? Колкото по-малко време прекарваха заедно, толкова по-добре.
Тя отпи от кафето. Дано му се обади някой с неотложен ангажимент! Но той унищожи всичките й надежди, като се върна в трапезарията и заяви:
— Изглежда само ние двамата ще ходим на разходка. Ще те чакам на пристана.
Шеста глава
Хелън, разбира се, възрази. Каза, че не е необходимо да се чувства ангажиран с нея, че не може да отнема от времето му и освен това има да свърши разни неща. Беше безсмислено.
— Ти ще бъдеш екипаж — рече Рийд, а когато му обясни, че никога не се е качвала на яхта, отвърна, че няма нищо трудно.
— Значи затова Джон се е обърнал — подхвърли тя.
— Не беше с тази яхта. Освен това нали аз ще бъда с теб. — Замълча за миг, после продължи: — Вземи си бански костюм. И не се бави.
Когато слезе на пристана, го намери да налива гориво в малка моторница. Косата му бе разрошена от вятъра, на бузата му имаше петно от машинно масло. Не изглеждаше по-възрастен от сина си и тя осъзна колко лесно е било за шестнайсетгодишната Хелън да бъде очарована. В сравнение с момчетата, които познаваше, той беше хладен и сериозен, но тогава тя не използваше подобни думи. За нея беше вълнуващ и опасностите, които можеше да й донесе, бяха само в негова полза.
— Това не е яхтата — каза той, като й помогна да се качи в лодката. — Тук водата е плитка и има много скали.