— Съжалявам. — Беше нещастна, но той я погледна с нежност.
— Грешката е моя — отвърна и внимателно огледа платната. — Трябваше да се сетя. Това бе първото ти докосване до руля и би трябвало да знам какво ще се случи.
Тя повдигна рамене и усети, че се изчервява. Но той сякаш не забеляза.
— Е, беше глупаво от моя страна — промърмори Хелън и пъхна ръце в джобовете си. — Да направя ли кафе?
— Стига да можеш.
— Вече не клати толкова. — Едва сега обърна внимание на гладката вода наоколо. — Със захар, без сметана, нали?
— О, значи си забелязала как го пия?
— Аха.
Не искаше да остава повече с него, нито да дискутира слабостта си, затова отиде в кухнята. Беше тясна каюта, но обзаведена с всичко необходимо — микровълнова печка, машина за миене на чинии, хладилник, фризер и дори фурна. Когато погледна в шкафчетата на стената, откри китайски порцелан, стъклени чаши, а също и консерви от всички видове. Както цялата яхта, и кухнята бе луксозна.
Напълни хромирания чайник с вода и зачака да заври. Реши да поразгледа наоколо. Откри още две каюти, едната с голямо двойно легло, а другата с две едно над друго. Две бани. Хубава яхта. Нищо не бе пропуснато, дори душовете бяха с позлатени дръжки.
Когато се върна в кухнята, водата вреше. А на мраморния плот се бе появила кошница. Значи Рийд бе идвал, докато е разглеждала спалните каюти. Почувства се неловко. Може би си е помислил, че си пъха носа навсякъде. Което май си беше вярно.
Взе чаши и направи кафе. Сложи захар за него и потърси мляко за себе си.
— Мммм, страхотно — възкликна Рийд, като отпи от димящата течност. — Точно от това се нуждаех!
Хелън се усмихна и се подпря на кабината. Имаше нещо интимно в това да пият кафе заедно и тя се чувстваше добре. Но трябваше да обясни какво е правила долу.
— Нали не си мислите, че си пъхам носа, където не ми е работа? Аз… исках само да разгледам. Не съм надничала в чекмеджетата, нито в гардеробите. Само в кухненските шкафове, но трябваше да намеря кафето.
— Да съм казал нещо? Гледай, където искаш! С изключение на белезниците и камшиците под дюшека, няма нищо за криене.
Тя се стресна, но осъзна, че се шегува, и се засмя.
— Просто не искам да си помислите… че съм от онези, които не могат да дишат, ако не надникнат навсякъде.
— Не съм си го помислил нито за миг — отвърна меко той. Изпи кафето и остави чашата. — Отвори ли кошницата?
— Не!
Отговорът й бе така инстинктивно отбранителен, че Рийд се разсмя.
— А трябваше. Там е обядът ни.
— Обяд ли? — Тя го погледна въпросително. — Ами Джон?
— Джон ще спи най-малко още четири часа. Хапчетата, които Лаура му даде, съдържат приспивателно.
— О! — Хелън отпи от кафето и се замисли за перспективата да прекара не само сутринта, но и целия ден с Рийд Уайът.
— Толкова ли е страшно? — попита неочаквано той.
— Моля?
— Идеята да прекараш деня със стареца на Джон — обясни с тъжна усмивка, сякаш четеше мислите й.
— Мислех си… че излизаме само за няколко часа.
— Ако искаш, след час сме си у дома.
— А къде… всъщност отиваме? — поколеба се Хелън.
— В едно заливче на няколко мили от Сейнт Джордж. Но бъди спокойна, обръщам веднага.
— Не! — Думата се изплъзна сама от устните й.
— Не ли? — обърна глава Рийд и тя почувства гореща вълна да залива тялото й.
— Ами, ще бъде неблагодарно от моя страна — сконфузено измърмори Хелън.
Той се разсмя.
— Хей, я се стегни! Да промениш мнението си, разбирам. Но какви са тези приказки! Аз да не съм някакво благотворително дружество!
— Исках да кажа, че ми е приятно!
— О, благодаря! — направи физиономия той. — Поласкан съм! Какво ще кажеш, ако си призная, че ме ощастливи? — Неочаквано стана сериозен. — Не се случва всеки ден да бъда сам на борда с хубаво момиче.
— Сигурна съм, че не е вярно — смело срещна погледа му. — Не се подценявайте, господин Уайът! Знам, че не е във вашия стил.
Седма глава
Заливът, в който Рийд пусна котва, бе пуст. Което бе необичайно, като се имаше предвид, че бе разгарът на сезона. Всъщност цялата брегова линия бе осеяна със закътани пещери и плажове. Добри възможности за човек, който търси уединение. Все още не бе убедена, че е постъпила разумно, като се съгласи да прекара деня с Рийд. Но, както отбеляза той, нали бе приятелка на Джон. Колкото до онова, което се бе случило преди десет години — е, то си беше нейна грешка.