С тези мисли Рийд тръгна към града. Къщата му гледаше към залива и белите покриви на Хамилтън се открояваха на фона на кристално синята вода. Както повечето съседи и той имаше огромна градина, оградена със стена от цъфнали храсти.
Утрото бе прекрасно. Всъщност всички утрини тук бяха прекрасни, помисли си Рийд. Климатът бе идеален и въпреки че много пъти му минаваше през ум да се премести по-близо до някоя от световните финансови столици, островите си оставаха неговият истински дом. Той ги обичаше.
Семейството му дойде тук преди трийсет и пет години. Баща му неочаквано наследи половин милион лири от далечен роднина и въпреки че можеше да ги вложи в Англия, реши да скъса с учителската професия и да се премести на Бермудите. По-късно осъзна грешката си. Без работа, без корени, без приятели, Робърт Уайът откри, че празният живот на богатите е отегчителен и скучен. Можеха да се върнат, но той беше горд човек и да признае, че е сбъркал, щеше да бъде истинска катастрофа. Започна да пие, да играе комар и когато Рийд бе на осемнайсет, бракът на родителите му напълно рухна.
Въпреки това никой не предполагаше трагичната поредица от събития след първия му семестър в университета. Една вечер след пиянско парти баща му катастрофира, като уби себе си и жената с него. Шокът бе прекалено голям за майка му. Ден след погребението тя получи удар и не след дълго почина. Рийд напусна университета и се върна у дома, за да бъде с шестнайсетгодишната си сестра. Господи, защо се сети за толкова отдавнашни събития!
Островите, които баща му така и не почувства като свой дом, се превърнаха в място, където Рийд пусна своите корени. И през ум не му мина да си събере багажа и да се върне в Англия. Имаха достатъчно пари да наемат икономка и двамата с Виктория завършиха образованието си тук. Беше имал късмет и го знаеше. Сякаш провалите на баща му го бяха подтикнали към успеха. Способностите му бяха бързо оценени. Банковото дело винаги го бе привличало, а и той бе имал щастието да се свърже с банкери от цял свят.
За нещастие, не бе имал подобен късмет в личния живот. Прибързаната му женитба с Даяна Чартърс бе голяма грешка. И двамата бяха прекалено млади, но за разлика от Виктория, той не обвиняваше жена си за това, което се случи. През първите години на брака им много пътуваше. Посещаваше различни градове и банки, изучаваше международния валутен пазар. Честите му пътувания съвсем основателно възмущаваха Даяна, която смяташе, че съпругът й се забавлява, докато тя стои затворена с дете, което не бе искала, и зълва, която я мрази.
Все пак ако не беше Джонатан, разривът щеше да настъпи много по-рано. Рийд се бе опитал да спаси брака си, макар да знаеше, че момчето ще страда и в двата случая. Когато Даяна го изостави заради някакъв футболист, когото бе срещнала при поредното си посещение в Щатите, Рийд почувства облекчение.
Въздъхна, като шофираше внимателно между туристите, слезли от кораба, току-що акостирал на кея. Градът имаше дълбоководно пристанище, така че пътническите кораби спираха направо в центъра.
Мисълта за туристите му напомни за посещението на Джон. Не беше го виждал от шест месеца. Чувстваше отговорност към момчето. Всъщност Джон не беше момче. Беше на двайсет и две, с година по-възрастен от него самия, когато се ожени за майка му. През последните четири години живееше в Англия и беше соло китарист в една рок група на име „Куки Форчън“.
Виктория много се разтревожи, когато Джон напусна училище и обяви решението си да опита късмета си в поп музиката. Идеята синът на Рийд да стане рок музикант я изпълваше с възмущение.
Всъщност Джон доказа, че е добър в жанра и макар да не се придържаше много към стила на средата, на която принадлежеше, предпочиташе да живее в Англия. Виждаше баща си рядко. Толкова, колкото да го убеди, че сумите, които му отпуска, не отиват на вятъра. Рийд се самообвиняваше за безцеремонното отношение на Джон към живота и тъй като нямаше за какво и за кого да харчи парите си, защо да не ги дава на сина си!
Когато обаче Джон идваше на острова, спокойният ход на дните се нарушаваше. Младежът можеше да скъса нервите на всеки също като майка си. Беше сприхав, избухлив, нетактичен и можеше да обиди човек до сълзи. В същото време беше чаровен.