— Мога ли да ви откарам? — попита той.
Този глас! Не можеше да го сбърка! Беше Рийд Уайът!
— Къде? — попита глупаво тя.
— Където искате — усмихна се той. — Вкъщи. На ресторант.
Хелън се вторачи в него.
— На ресторант ли?
— Ако сте гладна. Сигурно не сте хапнала нищо. — Кимна назад. — Падането не бе включено в менюто.
— Така е — разсмя се Хелън. — Благодаря ви за подкрепата. Но не биваше да напускате коктейла. Мога да се прибера и сама.
Рийд, който се бе подпрял на вратата на колата, я затвори и приближи.
— Не го направих, защото ви съжалявам — каза тихо и макар че не я докосна, въздухът помежду им затрептя от напрежение. — Бих искал да ви поканя на вечеря. Ще позволите ли?
— Тук спирането е забранено.
— Знам. Е, ще вечеряте ли с мен?
Хелън навлажни пресъхналите си устни.
— Къде?
— Където искате.
— Целите ми панталони са полети с шампанско!
— Е, и?
Той я гледаше право в очите. Молеше я да вечеря с него, помисли си разсеяно Хелън. Беше като сбъдната мечта. Сън. А тя не знаеше какво да направи. Опитът й с мъжете бе толкова нищожен! Той явно я мислеше за по-възрастна. Какво ли би казал, ако му признаеше, че е на шестнайсет?
— Толкова трудно ли е да вземете решение — попита Рийд и докосна нежно лицето й. — Мислех, че сме приятели.
Приятели! Какво искаше да каже?
— Можете да ми вярвате — добави като уточнение. — Не съм Джак Изкормвача. Нито изнасилвач, нито садист. А вие ми показахте, че ме харесвате.
— Тт-ака ли? — заекна Хелън.
— Да. — Той мушна ръце в джобовете си, сякаш ако ги оставеше отвън, нямаше да устои да не я докосне. — Гледахте ме през цялата вечер. Или съм си въобразил?
— Откъде знаете?
— И аз ви гледах!
— Не ви вярвам.
— Защо? В сравнение с онези старици там вие бяхте като свеж пролетен вятър. Тази коса — като развихрени пламъци…
Хелън с нервно движение прибра косата си.
— Не знам какво да кажа.
— Кажете „да“ — настоя той. — Преди да са ме глобили.
— Ами… добре. — Беше глупаво, беше неразумно, но толкова много й се искаше.
Цялата тръпнеше, докато я водеше към колата. Тя бе луксозна, елегантна, миришеше на кожа и на самия Рийд — смесица между одеколон, сапун, уиски и естествената му мъжествена миризма. Настани Хелън до себе си и се усмихна, преди да запали двигателя.
— Е, къде да бъде? „Риц“? „Колонел Зандърс“?
— Не, не „Риц“! — изплашено го погледна Хелън. — Нещо по-обикновено.
— Добре — съгласи се усмихнат той. — Знам нещо по-обикновено.
И я заведе в един японски ресторант в приземния етаж на хотел в Парк Лейн. Не бе това, което си мислеше, когато каза обикновено. Самият хотел бе луксозен и въпреки че не се изискваше официално облекло, беше коренно различен от местата, където бе свикнала да ходи. Седнаха в сепаре, където бяха сами и осветлението бе приглушено.
С негова помощ тя си поръча омар, пържола, зеленчуков бульон и лимонов десерт. За пръв път в живота си пи саке — Рийд й каза, че е оризово вино. През смях опита да се храни с клечки. Той самият яде съвсем малко. Но изпи няколко големи чаши саке и всеки път, когато тя вдигнеше глава, виждаше, че мъжът не откъсва очи от нея.
Заради това, а и защото бе нервна, Хелън говори повече от обикновено. Не лъжеше. Но го остави да мисли, че живее сама, има собствена квартира и си плаща секретарските курсове като работи вечер в бара. Накрая им донесоха лимонов чай и когато погледна часовника, Хелън видя, че е само десет и половина. Родителите й едва ли щяха да я чакат преди полунощ. Хвърли скришом поглед към Рийд. Все още не можеше да повярва, че е с него. Какво ли щеше да каже лейди Бенчли, ако научеше, че сервитьорката вечеря с почетния гост?
Искаше той да й разкаже нещо за себе си. По акцента му разбра, че е американец, но мъжът не каза нито с какво се занимава, нито къде живее.
— Хареса ли ви?
Въпросът му я стресна и тя осъзна, че през последните минути го е гледала втренчено.
— О, да! Беше страхотно! Много мило от ваша страна, че ме поканихте. Благодаря ви!
— Не ми благодарете като възпитано дете. На мен също ми беше приятно.
Хелън се изчерви.
— Аз не съм дете!
— Не сте, вероятно. — Очите му се плъзнаха по тялото й. И тя усети гърдите си под коприната да настръхват. — Но за миг ми заприличахте. Може би е заради разликата във възрастта. Понякога така въздействам на младите жени.
Беше сигурна, че той знае точно какъв ефект има върху младите жени, но какво да отговори!
— Не се тревожете — добави той и Хелън си помисли, че сигурно е отгатнал мислите й. — Държа на това, което казах. Наистина ми беше приятно тази вечер. Вие всъщност ми направихте услуга, като ми дадохте повод да се измъкна от онова скучно парти.