Разбира се, имаше и други сънища. Сънища, в които бяха отново заедно и се целуваха, и се любеха.
Събуди се много рано и излезе на балкона, като се чудеше как ще издържи още девет дни.
Но Рийд разреши въпроса по най-лесния начин. Когато слезе за закуска, той не бе в трапезарията и Джон и каза, че е заминал.
— Взе ранния самолет за Атланта — добави, без да знае, че успокоява страховете й, задето не е отлетял за Лондон. — Някаква среща на управителния съвет, както каза леля Вий. Ще се върне утре или вдругиден. А сега седни, за Бога! Не съм те виждал от вечеря.
— Искаш да кажеш, че не дойде с теб в града? — попита изненадано Виктория и Хелън се сви на стола от страх да не започнат нов спор.
— Излязох сам — отвърна с пълна уста Джон. — Някакви възражения?
— Върна се много късно — отбеляза лелята. — Всъщност това не ме засяга. Та какво смятате да правите днес?
— Не знам. — Джон погледна Хелън. — Ти какво искаш да правим, скъпа? Да излезем с велосипеди? Или да отидем на плаж?
— Според мен, тъй като… Хелън… — Виктория със запъване произнесе името й — не се чувстваше добре вчера, ще е по-разумно да не се излага на слънце. Всъщност мисля, че климатът тук не й понася.
Така си мислиш! — рече си цинично Хелън. Нищо не бе се променило. За миг си бе въобразила, че Виктория е променила отношението си към нея. Глупости! Просто я използваше, за да се заяде с Джон.
— Напротив, климатът ми харесва. И ми се иска да излезем с велосипеди. Да отидем до Хамилтън. Беше споменал за някаква лодка с остъклено дъно, която можем да наемем?
— Мислех, че не си падаш по лодките? Поне след вчерашното ти преживяване.
— Това бе различно — започна да обяснява Хелън, когато Виктория се намеси.
— Баща ти каза, че нещо я разстроило.
— За какво става дума? — попита Джон. — О, Господи, само да не е поредният му опит да ме очерни!
— Не, разбира се. Просто не се чувствах добре.
— Сигурна ли си?
— Да. Джон, баща ти е… очарователен. — Думата заседна на гърлото й. Стана й смешно, че трябва да обяснява на Джон какъв е баща му. Поколеба се за миг и добави бързо: — Леля ти се страхува, че имам грешни впечатления за него. Всъщност някои жени може и да имат.
— Не те разбирам.
— Нали ми предложи да ме забавлява, докато ти страдаше от главоболие.
Джон се намръщи.
— Искаш да кажеш, че те е свалял?
Гледаше изумено, но не колкото Виктория, а Хелън нямаше сили дори да се разсмее.
— Не. Вие чувате ли какво говоря? Леля ти мисли, че… аз мога да се намеся в живота му или нещо такова.
— Не говориш сериозно — изкриви устни Джон. — Та той е толкова стар!
Виктория мълчеше. Джон се обърна към нея.
— Ама ти си луда, знаеш ли? Продължаваш да приемаш всяка жена като потенциална опасност. Е, добре, лельо Вий, татко дори и да си намери подходяща съпруга, няма да те изгони. Тъй че си живей спокойно. Той просто се възхищава на хубавите жени. Твоите имоти са абсолютно сигурни.
— Баща ти никога няма да ме изгони — отговори леля му, но Хелън почувства, че критичната точка отмина. — Отивам в галерията — обяви тя и стана, поклащайки се на смешно високите си токчета.
Джон реши да се възползва от това, че са сами, заобиколи масата и седна на рамката на стола.
— Ммм, ухаеш прекрасно — зарови лице в косите й той. Трябваше да го отблъсне, а не знаеше как.
— Още съм гладна — оправда се тя и посегна към филийка хляб, въпреки протеста му.
— И аз — отвърна Джон, — но за теб. Кога ще го разбереш. Ние сме създадени един за друг.
Хелън не отговори. Добре че се появи прислугата. Но рано или късно трябваше да му каже, че нямат общо бъдеще. Ако повторната поява на Рийд в живота й не означаваше нищо за него, то определено променяше чувствата й към сина му.
Вероятно ще трябва да каже истината. Е, не цялата. Не и за Алекса. Може би ще трябва да обясни, че тя и баща му веднъж… какво? Какво да каже? Че са били любовници? Любовници! Думата заседна на гърлото й. Бяха спали заедно, само това. Тук любовта не влизаше в сметката. Но ако признаеше, как ли щеше Джон да реагира? Щеше да си направи грешни изводи и връзки. Които по отношение на нея щяха да бъдат ужасни. Той я познаваше добре. Знаеше, че тя не спи, с когото й падне. А ако съпоставеше датите…
Добре поне, че следващите няколко дни не се налагаше да взема бързо решение. Беше страхливка, знаеше го. Не искаше да мами Джон, който винаги е бил така добър с нея. Но какво друго й оставаше?
И така двамата прекараха няколко чудесни дни. Плуваха, играха тенис в задния двор на къщата. Дори се разходиха с лодката със стъклено дъно и Хелън научи доста за историята на острова.