Хелън си помисли да се бори, но реши, че е безсмислено. Допирът на пръстите му й доставяше удоволствие.
— Най-добре ме пусни. Глупаво е. Някой… може да ни види.
Дъхът му опари ухото й.
— Кой? Джон? Това тревожи ли те?
— Би трябвало да тревожи… теб. И Виктория.
Рийд наведе глава и косата му докосна лицето й.
— Не ме интересува — прошепна в ухото й и тя не бе съвсем сигурна, че устните му не я докоснаха. — Замълчи и слушай! — нареди той. — Когато се върнах, ти вече не работеше в оня бар.
— Когато се върна ли? — потръпна Хелън. — Искаш да кажеш, че си имал угризения на съвестта?
— Какво? — Той сякаш не я разбра. — Не. Не се върнах, защото имах угризения. Трябваше да ти обясня защо заминах.
— Не искам да слушам! — простена Хелън и поклати глава. При това движение лицето й докосна брадата му. — Моля те, остави ме! Стига лъжи!
— Това е истината, по дяволите. Сутринта, след като бяхме заедно, се обади адвокатът ми. Знаеш, че с Даяна вече бяхме разделени. Е, той каза, че тя взела със себе си Джон в Щатите.
— Джон? — изненадано премига Хелън.
— Да. И ако щеш вярвай, тогава щастието на сина ми бе по-важно от всичко на света.
— Разбирам.
— Наистина ли? — Рийд я хвана и обърна лицето й към себе си. И тя се удиви от тъжния му израз. — Или само така казваш? Трябваха ми цели два месеца, за да си го върна. Вярваш ли ми?
— Щом казваш.
— Хелън, Бог ми е свидетел, това е истината! — Очите му бяха пълни с възмущение и болка. — Кажи, че ми вярваш.
Но тя не знаеше на какво да вярва. Както и очакваше, историята бе съвършено измислена. Затова се страхуваше да я приеме. Ако казваше истината, то как можеше да го обвинява!
— Хелън!
Той лекичко я разтърси. Но този път докосването не бе агресивно, а чувствено. И тя цялата потръпна.
— Знам къде сбърках, но нямам представа как ще живея занапред, ако станеш жена на Джон.
Гърлото й се стегна.
— Няма да се наложи.
— Не? — Очите му спряха на устните й. — Съжалявам, че ти причиних болка.
— Не си. — Тя вдигна ръце, за да отмести неговите от раменете си, но пръстите й обхванаха китката му и когато вдигна към него изпълнените си със сълзи очи, той загуби контрол.
— Но нали каза…
— Излъгах — отвърна Хелън. Знаеше, че отива далеч. Знаеше, че връщане назад няма. — Хората го правят понякога за самозащита.
— О, Господи! — простена Рийд и притисна младата жена към себе си. Разпусна косите й и те се разсипаха по раменете й. Горещ и нетърпелив, езикът му разтвори устните й. И Хелън повече не искаше да се съпротивлява. Рийд разкопча блузата й и обхвана гърдите й. Целуваше я, сякаш само за това бе копнял през последните десет години.
Изведнъж тя почувства, че не са сами. Отвори очи и видя Джон да се отдалечава. Вървеше, сякаш бе зърнал чудо. Не, чудо не беше точната дума. По-скоро катастрофа.
Направи опит да се изтръгне от прегръдката на Рийд, но той изръмжа и не я пусна. Тя успя все пак да прикрие гърдите си.
— Джон… — продума на пресекулки. — Видя ни и си отиде.
— По дяволите! Но той рано или късно трябва да научи. Ще му кажа.
— Не! Аз ще му кажа. Аз забърках тази каша и аз трябва да я оправя.
— Така ли смяташ? Че това е каша? — стисна устни Рийд.
— А какво друго?! О, нека не се преструваме! Както каза на яхтата, бяхме физически привлечени. Нищо повече. Това е.
Тринадесета глава
— Но защо не остана две седмици, мамо — попита Алекса, седнала с кръстосани крака на леглото, докато Хелън пиеше чая си. — Ти така и не ни каза. Да не сте се скарали с Джон? Той затова ли не дойде да ме види?
— Ами аз…
— Нали ти обясни какво се е случило — прекъсна я баба й. — Приятелят му, барабанистът, имал неприятности с полицията. И Джон заминал за Дания.
— О, Рики Елис! Знам го! — извика Алекса, а Хелън погледна майка си с благодарност. — Но той ще дойде да ме види, нали? Каза, че ще ми донесе нещо супер!
— Хайде, хайде — намеси се отново баба й. — Ставай от леглото, преди майка ти да е разляла чая си.
— Не съм толкова глупава — обиди се Алекса, но все пак стана. — Отивам да се облека. Ще ходим на пазар, нали? Ти обеща!
— Да — потвърди Хелън, остави встрани чашата и притисна малкото момиченце в прегръдките си. — Първо се измий. И зъбите. Четката ти е в банята.
— Баба ми купи нова, докато те нямаше — рече Алекса. — Кога ще тръгнем? Знаеш ли колко трудно дядо намира място за паркиране?
— Скоро — отвърна Хелън и си помисли, че й се ще да има енергията на дъщеря си. — Допивам си чая и ставам.
— Днес е събота — намеси се бабата, като буташе пред себе си детето. — Майка ти е работила цяла седмица и заслужава да се поизлежава малко. Това, че ти си във ваканция, не означава, че и другите са.