— Господи! Хелън!
Бутна вратата с една ръка и с другата обгърна младата жена. Потърси устните й и пламенно я целуна.
И преди се бяха целували, но сега бе различно. Сякаш цял живот бе очаквала този миг. Миналото бе мъртво, беше останало далеч назад, а бъдещето бе така несигурно. Но сега той беше тук. И ако трябваше да плаща за това по-късно, така да бъде.
Мъжът обхвана лицето й и целувката му изтри всичките й съмнения. Хелън се прислони към него, защото коленете й трепереха. Без да знае как, измъкна ризата от панталоните му и ръцете й се плъзнаха по гладката кожа. Неговите слязоха под хавлията й и когато я смъкна от раменете й, изведнъж я обзе колебание.
— Недей — прошепна Рийд, при нейното инстинктивно движение да се загърне. — Почакай. Аз го искам. Мислих много през последните седмици.
— Аз… ние… не бива. — Но той не я слушаше. Ръцете му нежно обхванаха гърдите й и когато пръстите му погалиха зърната й, тя се остави на ласките му.
— О, любов моя! — Сърцето й спря при тези думи. — Докосни ме! — Хвана ръцете й и ги насочи. Беше възбуден.
Но тя се колебаеше. Всичко бе така неочаквано!
— Да заключим вратата. Някой може да дойде.
— А, да — съгласи се Рийд. Очите му бяха потъмнели от желание. Разкопча ризата си, хвърли я на пода до халата и якето. Пристъпи, вдигна младата жена на ръце и прекоси всекидневната.
— Желая те! — Тя знаеше, че е така. И тя го желаеше… Но как да му каже, че след него не бе имало никой друг в живота й! Че след всичките тези години, все още бе толкова неопитна, колкото в онази първа нощ?
Той лесно намери спалнята. Когато видя двете единични легла, устните му се свиха и Хелън с ужас си помисли какво ли си въобразява. Не биваше да допуска това да се случи. Ако се любеха тук, никога повече нямаше да спи спокойно. Щеше винаги да мисли за него. Но беше късно. Той нежно я повали на леглото, като безпогрешно избра нейното. И тя разбра, че е загубена. Нямаше сили да се съпротивлява. Тялото му бе така близо и толкова желано, толкова познато…
Не можеше да отдели ръце от него. Устните му се откъснаха от нейните и намериха гърдите й. Поеха зърната й. Езикът му си играеше с тях и Хелън усети как тялото й тръпне. Заби нокти в раменете му, неспособна да устои на невероятното удоволствие, което изпитваше. Ласките му я подлудяваха. Тялото й гореше от желание.
— Хелън… Опитвам се да бъда спокоен, да не бързам, но ти не ми помагаш много. Не прави така, защото ще изгубя контрол.
Тя го погледна. Харесваше й мисълта да го извади от равновесие. Плъзна пръсти по лицето му и докосна устните.
— Може би… искам точно това — прошепна, като ги разтвори, а той захапа пръста й. — Дори мисля, че го искам много силно.
— О, Господи! — простена Рийд и неспособен да се владее, проникна в нея. Усети съпротивление и изведнъж проумя, че всъщност години наред никой не беше се докосвал до нея. Но беше късно да задава въпроси. Топлата й щедра плът копнееше за него, а той бе стигнал точката, откъдето връщане нямаше.
Няколко минути по-късно Хелън отвори очи. Беше потънала в удоволствието, отмаляла и неспособна да възприеме околния свят. Не искаше да слиза на земята. И най-малко искаше да мисли за причините, които бяха довели Рийд. Нито да размишлява за бъдещето, основано на грешки от миналото. Искаше да живее с настоящето. Искаше да продължи мига до безкрайност. Да си мисли, че Рийд я обича без всякакви задръжки.
Но той явно не мислеше така. Беше се подпрял на лакът и я наблюдаваше. А лицето му изразяваше изненада и учудване. Тя предположи какво ще последва и затвори очи, за да избегне настойчивите въпроси.
— Съжалявам — продума накрая Рийд. — Мислех… Трудно ми беше да повярвам, когато ми каза, че е имало само още един друг мъж в живота ти. Но сега вярвам. — Наведе глава и докосна нослето й е устни. — Било е много отдавна, нали?
— Друг мъж ли? — повтори Хелън. За какъв друг мъж говори? Едва ли мисли за Джон.
— Ами, дъщеря ти, Алекса, нали така се казва? Та нейният баща… Не искам да те обиждам, но когато човек обича някого, невинаги казва най-любезните неща.
— Ти… ме обичаш?
Гърлото й бе пресъхнало, имаше проблеми и с дишането. Това не беше вярно! Казваше го само за да се докопа до Алекса! Той не я обичаше!
— Да, обичам те — повтори Рийд. — Не ти ли го казах вече? Не? Ти си виновна. Доколкото си спомням, не ме посрещна с отворени обятия — усмихна се закачливо.