— Пак заповядай. — Опита се да бъде спокойна, но погледът му не й даваше мира.
— Виж, това ме изненадва. Имах чувството, че не съм добре дошъл в твоя дом.
— Не е вярно! — Думите се изплъзнаха сами от устните й. — Никой… не искаше да си отидеш.
— По дяволите! А какво трябваше да направя? Да приема факта, че си ме лъгала през цялото време, когато бяхме заедно?
— Аз… не те лъгах.
— Правилно, формално погледнато е така. Аз не ти зададох въпроси и ти не ми отговори.
— Не беше точно така…
— А как беше? Хелън, говорим за моята дъщеря! Не заслужавах ли да зная? Изобщо щеше ли някога да ми кажеш?
— Да… — трепна тя.
— Кога? — Той потърка брадата си. О, как искаше да облекчи болката му!
— Още днес — рече колебливо. И понеже не я прекъсна, продължи: — Наистина. Но се страхувах.
— От какво? — попита невярващо Рийд.
— От теб. Мислех си… че може да ми я отнемеш. Сигурна съм, че можеш.
Рийд зяпна от изненада. После поклати глава.
— Кога съм направил нещо, което да те накара да мислиш така? Боже мой — затвори очи той, — а аз си въобразявах, че всичко между нас е истинско.
— Беше истинско. И сега е — прошепна едва чуто Хелън. — Господи! Как може да се съмняваш? Когато си отиде днес, исках да умра!
— А аз исках да те убия. Реших, че никога няма да ти простя. Но, както виждаш, не мога да живея без теб.
— Искаш да кажеш, че не си дошъл заради Алекса? — премига Хелън.
— Дявол го взел! — С две големи крачки Рийд застана пред нея, сграбчи я за раменете и я изправи. — Това ли е мнението ти за мен? Ако исках да получа правата си над детето, щях да изпратя адвоката си. Нали затова му плащам.
— О… — Преглъщаните до този момент сълзи потекоха по бузите й.
— Не плачи! — Но молбата му предизвика нов поток от сълзи и мъжът я привлече към себе си. — Моля те, не плачи — повтори и я залюля, като скри лице в косите й. — Мили Боже, не искам да страдаш. Просто полудявам, когато не проумяваш истината. Единствената причина да се върна, си ти! Искам да живеем заедно.
Хелън бе заровила лице в ризата му и не можеше да повярва на ушите си. Това наистина се случваше! Сега може би любовта им имаше шанс!
Трябваше да спре да плаче, да се съвземе. Рийд я отдалечи от себе си и опря чело в нейното.
— Знаеш ли — той попи една сълза с езика си, — нямах миг спокойствие, откакто си замина. Ако решиш да се омъжиш за мен, ще бъде страшно хубаво.
— Ти… искаш да се омъжа за теб? — вдигна очи Хелън.
— Ако обещаеш, че няма да плачеш.
Тя му се усмихна през сълзи.
— Само малко, може би.
— Нали няма да отхвърлиш предложението ми?
— Не — поклати глава тя.
— Какво не? Няма да се омъжиш за мен или няма да отхвърлиш предложението ми?
Искаше й се да го подразни, но изражението му я спря.
— Няма да ти откажа. Обичам те. — Пое си дъх и повтори: — Обичам те много.
Той я притисна към себе си, устните му намериха нейните и агонията, която изживя през последните часове, отстъпи място на върховно блаженство.
Но трябваше да внимават за Алекса, която можеше да се събуди, да влезе и да ги изненада. И макар да копнееше дъщеря й да види майка си и баща си най-сетне заедно, мисълта да ги завари полуголи на канапето бе достатъчна, за да я накара да отблъсне Рийд.
— Добре, знам — прошепна той. — Не можем да се любим тук. Само ми дай минута да се съвзема. Духът е силен, но плътта слаба.
— Мога да го почувствам. — Тя се притисна към него, само за да се порадва на доказателството, че е желана. — Ще направя кафе, искаш ли? — предложи и тръгна към кухнята.
— Добра идея — отвърна той и се отпусна на канапето. — За мен черно и за предпочитане без кофеин. Не мога да поема повече възбудителни.
Когато Хелън се върна, очите му бяха затворени. Помисли, че спи.
Но Рийд потупа мястото до себе си.
— Седни. — Тя се подчини, а той хвана ръката й и я целуна. — Само за да се убедя, че те има. Че си жива и истинска. Знаеш ли колко те желая, сега, точно в този момент? — Целуна всеки пръст поотделно. Сетне захапа малкото й пръстче и се усмихна на протеста й. — Заслужаваш си го! Прекара ме през ада!
— Не беше само моя грешката! — отвърна Хелън. — Ти ме остави да си тръгна, без да разбера какво смяташ да правиш!
— Смятах, че след срещата ни на скалите, ти стана ясно — тъжно отвърна Рийд.
— Мислех, че е… само сексуално привличане.
— Така е. Но и много, много повече. Трябва да питаш Вий. Оставих я без съмнения относно чувствата ми към теб.
— Имаш предвид Виктория? Какво искаш да кажеш?
— Ами… трябва да ти призная, че след вашето заминаване, се напих здравата. Казах й, че е виновна за всичко, скъсах някои от проклетите й картини и ги хвърлих в пролива.