От кантората тя взела файтон и се върнала в Лейлъм Гардънс да прибере багажа си. Джетсън я видял отново чак в съда, когато тя била изправена на подсъдимата скамейка с обвинение в съучастие в убийството на съпруга си.
Тялото било открито в езерцето на стотина метра от края на недовършената улица Лейлъм Гардънс. В съседния парцел се строяла нова къща и един от работниците изтървал във водата часовника си, докато загребвал от езерото с кофата. Той намерил отнякъде градинско гребло, за да се опита да го извади на брега, но вместо часовника зъбците на греблото захванали парцалчета от дрехи. Това довело до по-внимателно претърсване. Ако не бил изтърваният часовник, трупът никога нямало да бъде намерен.
Овързаното с тежести тяло — няколко метални блокчета от онези, които се нагряват и се поставят в ютията при гладене, прикрепени със заключена с катинар верига — било потънало надълбоко в меката тиня и при друго стечение на обстоятелствата щяло да остане там, докато изгние. На обичайното си място в джобчето бил златният часовник, за който веднъж младият Хепуърт бил споменал на Джетсън, че е подарък на баща му, а от тинята извадили и скъпоценния пръстен, който Хепуърт носел на средния си пръст. Очевидно убийството принадлежало към категорията престъпления от страст. Според полицията извършителят бил любовник на госпожа Хепуърт отпреди брака.
Контрастът между изнесените доказателства и почти ангелски красивото лице на жената на подсъдимата скамейка шокирал всички. Оказало се, че на седемнайсет години тя била започнала работа в английска циркова трупа, заминала на гастрол в Холандия и в Ротердам се прехвърлила като „певица и танцьорка“ в долнопробен шантан, посещаван най-вече от моряци. Там се запознала с англичанина Чарли Мартин и двамата заживели в малка странноприемница на другия бряг на реката. След известно време напуснали Ротердам и се върнали в Лондон, където наели жилище в Поплар, близо до пристанището.
Именно този дом в Поплар обитавала, когато десет месеца преди убийството се омъжила за младия Хепуърт. Не било известно какво е станало с Мартин. Всеобщото мнение било, че той е останал без пари и се е върнал към първоначалното си занимание, макар че незнайно защо името му не било открито в списъка с моряците на нито един кораб.
Нямало никакво съмнение обаче, че именно него е видял Джетсън да се шмугва през вратата на къщата на Хепуърт. Той го обрисувал като едър и красив мъж с червеникава брада и мустаци. По-рано през деня мъж, отговарящ на описанието, обядвал в малко кафене на Хай Стрийт. Момичето, което го обслужило, запомнило смелите пронизителни очи и къдравата червена брада. Било след натоварения час, между три и четири. Според сервитьорката той бил „приятен“ и „склонен към забавления“. Споменал, че е пристигнал в Англия преди три дни и че се надява вечерта да види любимата си. Сетно се разсмял и тя си помислила — разбира се, това може да й е хрумнало и впоследствие, — че въпреки смеха очите му проблясват злобно.
Вероятно именно завръщането на този мъж вселявало страх в душата на младия Хепуърт. Полицията твърдяла, че трите почуквания са били предварително уговорен сигнал и че вратата е била отворена от жената. Не се знаело дали съпругът е бил в къщата или те са го причакали да се завърне. Той бил застрелян в тила — очевидно злодеят бил дошъл подготвен.
Тялото било намерено десет дни след убийството и тогава вече било късно да дирят следите на извършителя. Някакъв пощальон го срещнал близо до Лейлъм Гардънс около девет и половина, като заради мъглата те едва не се сблъскали, но мъжът веднага извърнал лице.
Нямало нищо странно и необичайно в прихлупената мека шапка, но дългата жълта мушама привлякла вниманието на пощальона. Той зърнал само за миг лицето, но бил сигурен, че мъжът е бил гладко обръснат. Показанията на пощальона предизвикали сензация в съда, но мистерията се изяснила с призоваването на следващия свидетел. Онази сутрин домашната прислужница на Хепуърт не била допусната в къщата, госпожата я посрещнала на прага, платила й за една седмица напред и обяснила, че вече не се нуждаят от услугите й. Впоследствие обаче Джетсън решил, че вероятно ще е по-изгодно да даде къщата под наем обзаведена и повикал същата жена, за да почисти. Когато измела килима във всекидневната, тя намерила къси червеникави косъмчета. Очевидно мъжът се бил обръснал, преди да си тръгне.
Вероятно той е излязъл с дългата жълта мушама, за да насочи полицаите по погрешна следа. Сетне спокойно можел да се отърве от нея. Но с брадата щяло да е по-трудно. Никой не знаел къде е обикалял, но късно през нощта или рано сутринта той стигнал до кантората на младия Хепуърт па Фенчърч Стрийт. Явно госпожа Хепуърт му била дала ключ.