Там скрил шапката и мушамата и се преоблякъл в дрехи на покойника. Елънби, възрастният писар на Хепуърт — когото човек би описал като почтен джентълмен — бил свикнал с неочакваните пътувания на господаря си, свързани с делата му на корабен снабдител. Той винаги държал в кантората палто и куфар с дрехи. На сутринта Елънби открил, че куфара го няма, но решил, че господарят му е взел ранния влак. Така или иначе, ако не получел вест от него до няколко дни, щял да се разтревожи, но по-късно пристигнала телеграма, в която се съобщавало, че Хепуърт заминава за Ирландия. Не било необичайно той лично да наблюдава товаренето на някой кораб, което траело около десетина дни, и тогава Елънби оставал сам в кантората. Телеграмата била подадена на Чаринг Крос в пиков час и никой не си спомнял как е изглеждал изпращачът. Елънби веднага разпознал изваденото от езерото тяло и било очевидно, че е изпитвал силна привързаност към младия си господар. За госпожа Хепуърт не обелил нито дума. До началото на процеса се срещнал с нея веднъж-дваж по работа, но дотогава изобщо не я познавал.
Поведението на жената по време на процеса било напълно необяснимо. Освен че се обявила за невинна, тя изобщо не направила опит да се защити. Адвокатите й били подпомогнати, макар и с малко, единствено от писаря на Хепуърт, който действал по-скоро заради паметта на покойния си господар, отколкото от състрадание към вдовицата. Самата тя изглеждала скована от безразличие, само веднъж се поддала на емоциите, когато адвокатите й, една ли не гневно, я умолявали да даде някакви подробности за обстоятелства, които се надявали да са от полза за защитата.
Той с мъртъв! Извикала тя триумфално. — Мъртъв! Мъртъв! Нищо друго няма значение! — Веднага след това се извинила за изблика си и добавила: — Вече нищо не може да се направи. Каквото с писано, то ще стане.
Точно това коравосърдечие настроило срещу нея съдията и съдебните заседатели. Бръсненето във всекидневната, край все още топлия труп! Убиецът вероятно е използвал бръснача на Хепуърт. Тя го е извадила, намерила е огледало, донесла е сапун, вода и кърпа, а после е заличила следите. С изключение на няколкото червени косъмче-та, полепнали по килима. Привързаните към тялото блокчета за ютия! Тя се е сетила за тях, на мъж никога не би му хрумнала подобна идея. Веригата и катинара, с които били прикрепени — само тя би знаела къде да ги намери. Тя е планирала преобличането в кантората на Хепуърт и пак тя е дала ключа на убиеца. Тя се е сетила за езерото, държала е вратата отворена, докато мъжът се е олюлявал под ужасния си товар, а после го е чакала да се върне, бдяла, ослушвала се е да чуе плясъка във водата.
Очевидно тя е възнамерявала да замине с убиеца, да заживее с него! Измислила е историята с пътуването до Америка. Ако всичко било минало по план, тя щяла да предостави чудесно обяснение. След като се изнесла от Лейлъм Гардънс, жената се настанила в малък пансион в Кентиш под името Хауърд, представила се за певица в хор и твърдяла, че съпругът й е на турне. За по-голяма достоверност започнала работа в един театър. Нито за момент не загубила самообладание. Никой не идвал в стаята й в пансиона, не получавала никакви писма. Знаело се къде е и какво прави във всеки час от деня. Очевидно била планирала всичко, до най-малката подробност още преди да е изстинало тялото на съпруга й. Съдебните заседатели я намерили за виновна в „съучастничество и укривателство“ и тя получила присъда от петнайсет години затвор.
Така приключила историята отпреди единайсет години. Моят приятел обаче не загубил интерес към нея и след процеса. От отговорите на изпратените в Ливърпул запитвания узнал, че бащата на Хепуърт, дребен корабопритежател, бил известен и уважаван човек. Бил починал три години преди убийството, като преди това се бил оттеглил от бизнеса. Съпругата му го надживяла само с няколко месеца. Освен убития Майкъл те имали още две деца — по-голям син, за когото се знаело, че е заминал някъде из колониите, и дъщеря, която се омъжила за френски офицер от флота. Те или не били чули за случилото се, или не желаели да позорят името си. Младият Майкъл бил започнал кариерата си като архитект и се говорело, че се справя добре, но след смъртта на родителите си напуснал града и до процеса никой от познатите му на север не бил чувал нищо за него.
Някои от събраните факти доста озадачили приятеля ми. Оказало се, че писарят на Хепуърт, Елънби, е бил доверен помощник на бащата на Хепуърт. Постъпил на работа при него още като момче и когато Хепуърт старши се оттеглил, с негова помощ Елънби започнал свой собствен бизнес като корабен снабдител. За това изобщо не се разбрало по време на процеса. Елънби дори не бил подложен на кръстосан разпит. Нямало нужда. Но предвид обстоятелствата изглеждало странно, че той сам не е споделил тази информация. Разбира се, не било изключено да го е направил заради брата или сестрата — Хепуърт е често срещано име в тукашната част на страната и може той се е надявал, че семейството няма да бъде въвлечено в процеса.