Бяхме толкова изненадани, че за миг изгубихме дар слово. Приятелят ми успя да измисли някакво извинение, че е сбъркал къщата, и се върна при мен. Свърнах ме зад ъгъла и почти едновременно избухнахме в смях След това приятелят ми внезапно спря и се взря в мен.
— Това беше старият писар на Хепуърт! — възкликна той. — Елънби!
Виждаше му се чудовищно. Елънби не беше обикновен служител. Семейството го бе смятало за приятел Бащата на Хепуърт му бе помогнал да започне самостоятелен бизнес. Той бе изпитвал истинска привързаност към жертвата, в това всички бяха убедени. Какво означаваше появата му в дома на жената?
На полицата над камината имаше указател. Беше следващият ден следобед, в кантората му. Изведнъж ме връхлетя едно хрумване. Взех указателя, отворих го и открих: Елънби и Сие, корабни доставки, с адрес недалеч от Сити.
Може би й помагаше заради покойния си господар, опитваше се да я задържи далеч от онзи мъж. Но защо? Жената безучастно бе гледала как убиват младия Хепуърт. Как можеше Елънби да се изправи отново пред нея?
Освен ако впоследствие не бе разбрал нещо, което оправдаваше чудовищното й коравосърдечие.
Какво ли бе то? Всичко бе внимателно и хладнокръвно планирано. Бръсненето във всекидневната! Точно това като че ли най-вече не можеше да се преглътне. Във всекидневната нямаше огледало, тя трябва да му го е донесла. Защо той не се е качил горе в банята, където всяка сутрин се е бръснел Хепуърт, там всичко щяло да му е подръка?
Приятелят ми крачеше из стаята, редеше на глас несвързаните си мисли, но изведнъж спря и ме погледна.
— Защо се е обръснал във всекидневната? Чуваше се тихо дрънчене, той си играеше с връзката ключове в джоба. Това му беше навик при провеждане на кръстосан разпит и аз, сякаш знаех отговора, без да се замислям — или поне така ми се стори, — отвърнах:
— Може би защото е по-лесно да се смъкне бръснач от горния етаж, отколкото по стълбите да се качи мъртвец.
Той се подпря на писалището и се приведе напред, очите му блестяха развълнувано:
— Представи си сцената: малката претрупана всекидневна. Тримата стоят около масата, Хепуърт нервно стиска облегалката на стола. Обвиненията, укорите, заплахите. Младият Хепуърт — не забравяй, че всички са го смятали за слаб и безволев мъж, за страхливец — с пребледнял, заеква, навел е глава смутено. Погледът на жената се мести от единия към другия. В очите й неволно проблясва презрение, последвано — още по-лошо — от съжаление. О, ако можеше да му се противопостави, да се държи като истински мъж, да отстоява своето! Само да не се страхуваше толкова много! И в следващия миг фаталното извръщане настрани, придружено от груб подигравателен смях тона е бил мигът, единственият миг, в който Хепуърт не е усещал върху себе си сковаващата сила на арогантния, властен поглед на Мартин.
Точно така е станало. Ако си спомняте, куршумът е влязъл откъм тила. Вероятно Хепуърт неведнъж си е представял този сблъсък — почтените жители на предградията не носят със себе си зареден револвер, — преживявал го е отново и отново, докато накрая се е докарал до чудовищно състояние, обладан едновременно от неистова омраза и страх. Малодушните мъже често стигат до крайности. След като нямало друг изход, той щял да го убие.
Чувате ли тишината? Екотът на изстрела е заглъхнал. Двамата са на колене, опитват се да го свестят, долепят ухо до гърдите, търсят ударите на сърцето. Мартин трябва да се е строполил по лице, по килима нямало кръв. Къщата е отдалечена, изстрелът най-вероятно не е бил чут. Само ако могат да се отърват от тялото! Езерото — то е на не повече от стотина метра!
Приятелят ми посегна към захвърлената сред книжата на писалището папка и забързано заразгръща листите.
— Какво по-лесно от това? До езерото се строи нова къща. Не е проблем да се вземе ръчна количка за пренасянето на трупа. Строителите са прокарали пътека досами брега. Според полицията тялото е извадено от метър и половина дълбочина. Нищо работа, просто го закарваш дотам, обръщаш количката и трупът пада във водата.
Да помислим малко. Тялото може да изплува, така че е по-добре да го направим по-тежко, да потъне дълбоко в меката тиня и да изгние там.
Да помислим още. Не би на да пропускаме нито една възможност. Нека предположим, че въпреки всичко то все пак изплува. Да речем, че веригата се измъкне. Работниците постоянно гребат вода от езерото, може те да го намерят.