Нека не забравяме, че той лежи по гръб, те са го обърнали, за да проверят дали не бие сърцето му. Вероятно са затворили очите му, не са издържали на взора им.
Сигурно идеята е била на жената. Тя е виждала и двамата да лежат до нея със затворени очи. Не може да не си е давала сметка колко си приличат. А ако в джоба му пъхнат часовника на Хепуърт и сложат неговия пръстен на ръката! Само да не беше брадата — тази ужасна къдрава, червена брада!
Прокрадват се към прозореца и надничат навън. Непрогледна мъгла. Не се чува нищо, цари пълно спокойствие. Разполагат с предостатъчно време.
След това, за всеки случай, той облича мушамата и излиза. Може някой да е видял в къщата да влиза мъж в жълта мушама, не може той да изчезне просто ей така. Мушамата ще бъде съблечена в някоя тъмна уличка или в празен вагон. После отиване до кантората. Там го чака Елънби. Верният Елънби, добрият стар приятел на семейството. Той ще го посъветва какво да правят.
Приятелят ми със смях захвърли папката.
— Нищо не липсва! — извика той. — И като си помисля, че никой от нас не се сети!
— Всичко съвпада — потвърдих аз, — с изключение на младия Хепуърт. Можете ли да си го представите, доколкото го познавате от описанията, как седи и хладнокръвно обмисля планове за бягство, докато трупът лежи на килима в краката му?
— Не — отвърна той. — Но съвсем ясно виждам нея, жената, която седмици наред остана безмълвна пред нашите молби и заплахи, жената, която като същинска статуя не помръдна три часа, докато старият Кътбиш се опитваше да убеди претъпканата съдебна зала, че тя е днешната Попиел, и която след произнасянето на присъдата от петнайсет години затвор слезе от подсъдимата скамейка с тържествуващ поглед и напусна съдебната зала с наперената крачка на момиче, което отива на среща с любимия си. Обзалагам се — добави той, — че именно тя го е обръснала. Хепуърт щеше да го пореже дори и със самобръсначка!
— В такъв случай тя е мразила другия, Чарли Мартин — рекох аз. — Затова е бил онзи триумф при мисълта, че той е мъртъв.
— Да — кимна той. — Тя изобщо не се опита да го прикрие. Странно, че двамата толкова много са си приличали. — Погледна часовника си. — Искате ли да дойдете с мен?
— Къде?
— В „Елънби и Сие“. Все още може да е там.
Кантората се помещаваше на последния етаж на стара сграда в задънена уличка недалеч от Сити. Височко слабо момче ни уведоми, че господин Елънби го няма, но ще се върне всеки момент, така че ние седяхме пред слабия огън в камината, докато навън падна мрак и чухме стъпки по скърцащите стълби.
Той се поспря на прага, веднага ни разпозна, но като че ли не се изненада. Извини се, задето ни е накарал да го чакаме, и ни покани в кабинета си.
— Едва ли ме помните — поде приятелят ми, щом влязохме и затворихме вратата. — Предполагам, че до снощи не сте ме виждали без перука и тога, а те променят човека. Аз бях главният адвокат на госпожа Хепуърт.
В старите уморени очи проблясна недвусмислено облекчение. Очевидно случилото се предишната вечер го бе изплашило и той се страхувате, че си има работа не с приятели, а с врагове.
— Вие бяхте много добър — прошепна той. — В онзи момент госпожа Хепуърт бе твърде сломена, за да ви благодари подобаващо, но аз знам, че тя ценеше високо усилията ви.
Стори ми се, че зърнах лека усмивка па устните на приятеля си.
— Длъжен съм да се извиня за грубостта си снощи — рече той. — Признавам си, че когато си позволих да ви спра, очаквах, че ще се изправя лице в лице с много по-млад мъж.
— Помислих ви за детектив — отвърна Елънби с тихия си благ глас. — Простете ми. Аз съм доста късоглед. Но ви уверявам, че госпожа Хепуърт не е виждала онзи мъж, Чарли Мартин от — той се поколеба за миг — деня на убийството.
— Съвсем естествено — съгласи се приятелят ми — предвид, че Чарли Мартин лежи в гробницата в Хайгейт.
Въпреки напредналата си възраст Елънби трескаво скочи на крака, пребледнял и разтреперан.
— Какво искате? — извика той.
— Към този случай изпитвам далеч не само професионален интерес — призна приятелят ми. — Преди десет години бях много по-млад. А тя бе толкова красива… И сега се опасявам, че като позволява на съпруга си да я посещава тук, на познатия на полицията адрес, госпожа Хепуърт излага мъжа си на огромен риск. Ако бъдете така добър да ме запознаете с всички факти, вероятно бих се наел да предоставя на нейно разположение целия си опит и знания.
Старият Елънби бе успял да се овладее.
— Извинете ме за миг рече той, — ще пусна момчето да си върви.
След миг го чухме да заключва външната врата, той се върна, стъкми огъня и ни разказа началото на историята.