Оказа се, че положеният в гробницата в Хайгейт мъж все пак е Хепуърт, но не Майкъл, а Алекс, по-големият брат.
Още от момче той бил жесток, избухлив, безскрупулен. От разказа на Елънби ни бе трудно да си го представим като продукт на съвременната цивилизация. По-скоро той бил живото копие на някой прапрапрадядо авантюрист. Изобщо не възнамерявал да се захваща за работа, след като можел да се отдаде на разгул и порок на чужд гръб. На няколко пъти неговите родители изплащали дълговете му и накрая го пратили в колониите. За съжаление, нямало начин да го задържат там. Веднага, щом парите свършили, той се завърнал и се опитал да изкопчи още чрез заплахи и изнудване. Само че този път се сблъскал с неочаквано категоричен отказ и затова решил, че единствената алтернатива е кражбата и фалшифицирането. За да го спасят от сурово наказание и да избегнат опозоряването на името си, родителите му жертвали всичките си спестявания. Според Елънби мъката и срамът ги пратили в гроба само за няколко месеца.
Така Алекс останал без това, което смятал за законно полагащ му се източник на средства. Сестра му, за нейно щастие, била извън обсега му, та той се насочил към по-малкия си брат Майкъл. Слабохарактерен, мекушав вероятно все още изпитващ момчешка привързаност към силния красив по-голям брат, той глупаво се поддал на молбите за помощ. Естествено, исканите суми постоянно нараствали, докато накрая почти като облекчение била посрещната новината, че Алекс се е забъркал в ужасно престъпление. Той горял от нетърпение да напусне страната и Майкъл му дал почти всичките си спестявания, като двамата тържествено се договорили Алекс никога повече да не се връща в родината.
Но загубата на родителите и тези тревоги напълно пречупили Майкъл. Той вече не изпитвал радост от работата си, единственото му желание било да избяга от всичките си стари познати и да започне на чисто нов живот. Елънби му предложил да се преместят в Лондон и да се захванат с корабни доставки, като малкото им средства щели да са достатъчни за начален капитал. Името Хепуърт щяло да е от полза в корабоплавателните среди, като Елънби настоял компанията да се нарича „Хепуърт и Сие“ с надеждата, че това ще пробуди у младия Майкъл по-голям хъс и ентусиазъм.
Не била изминала година от преместването в Лондон, когато Алекс се завърнал и поискал още пари. По съвет на Елънби Майкъл отказал и дал на по-големия си брат да разбере, че този път номерът му няма да мине. След време пристигнало жалостиво писмо, Алекс бил болен и умирал от глад. Дали Майкъл нямало да се смили над младата му съпруга и да отиде да ги посети?
Едва тогава те разбрали, че Алекс се е оженил. Майкъл, против волята на Елънби, решил да отиде да провери дали все пак бракът не го е променил към добро. В жалкия пансион в Ийст Енд той открил младата жена, а брат му се появил чак когато той вече си тръгнал. Междувременно момичето разказало историята си на Майкъл.
Тя била певица, работела в мюзикхол в Амстердам. Там се запознала с Алекс Хепуьрт, който тогава се наричал Чарли Мартин и твърдял, че с влюбен в нея. Когато пожелаел, той можел да бъде изключително чаровен, а младостта и красотата й придавали на твърденията му — поне за момента — истинска нотка па възхита и копнеж. Тя се съгласили да се омъжи за него, най-вече за да избяга от мюзикхола Била още дете, всичко й се виждало за предпочитане пред ужасите, които животът й предлагал.
Той всъщност не се оженил за нея. Поне тя така смятала. Веднъж, в изблик на пиянско откровение, й заявил, че церемонията била мнима. За нещастие било лъжа. Алекс открай време бил хладнокръвно пресметлив и се погрижил бракът да е абсолютно законен, вероятно с идеята, че това е сигурна инвестиция.
Той бързо й се наситил и животът й с него се превърнал в ад. Шалчето около шията прикривало ужасен белег, понеже когато тя отказала да излезе на улицата да изкарва прехраната и за двамата, в пристъп на гняв той се опитал да пререже гърлото й. След като се върнали в Англия, тя възнамерявала да го напусне. Била готова на всичко, дори и да рискува после той да я намери и да я убие.
Заради нея младият Хепуърт предложил отново да помогне на брат си, при условие, че той ще замине в чужбина — сам. Алекс се съгласил. Престорил се, че съжалява, че се чувства виновен. Вероятно по време на цялото представление едва се е сдържал да не се усмихне. Лукавият му мозък бил предвидил какво ще се случи. Несъмнено още от самото начало в съзнанието му се е била родила идеята за изнудване. Въоръжен с обвинението в двуженство, той можел да разчита на сигурен и нарастващ доход до края на живота си.