— Не използвахте тези думи в кабинета ми. Тогава ми казахте, че сте вложили сърцето и душата си в това произведение на изкуството…
— Плюс сто и петдесет хиляди долара, които предимно съм взела назаем.
Тогава Нина осъзна, че не харесва Тери. Законът за цензурата беше една от най-блестящите прояви на свободата в Америка. Тя беше поела този случай, защото той бе свързан с проблем, чието разрешаване бе залегнало в конституцията на страната, ала Тери й се подиграваше, като същевременно се скриваше зад нея.
Тери й отговори:
— Хайде, не ме занимавайте с онези дълбокомислени глупости, които представихте пред съдията. Не сте толкова наивна. Изглеждате по един начин, но всъщност сте съвсем друга, така ли? Мека, привлекателна външност, очи на кошута. Грациозно малко женско тяло. А отвътре огромен упорит мозък на булдог. Видях как изблъскахте Рийзнър в началото на процеса. Това беше зрелищно. По всяка вероятност той е по-тежък от вас със сто паунда.
Нина отвърна:
— Добре. Ще ви се обадя следващата седмица, когато стане известно становището на съдията — „А щом разбера какво е то, веднага спирам да се занимавам с този случай“ — рече си тя.
— Не искате ли да узнаете в какво отношение беше прав Рийзнър? — попита Тери. — Имам предвид съвсем поверително — между вас и мен?
— Добре. В какво отношение беше прав той?
Тери се наведе по-близо и махна косата от ухото на Нина. Снегът беше започнал да вали. Палтото от рис се притисна до нея — меко, топло и чувствено, но в крайна сметка то бе направено от кожи на хищници.
— Аз съм извратена личност — прошепна тя. — Може би някой ден ще откриете някои от нещата, които съм виждала и правила. Отдавна съм се отказала от баналните стандарти и тук нямам предвид единствено изкуството.
Нина се изкашля, за да прочисти гърлото си, след това се отдръпна встрани, мислейки си, че никой не знае с какво трябва да се примиряват адвокатите всеки ден.
— Разбирам.
— Чакайте — рече Тери и я хвана подръка, за да я задържи. — Искам да ви попитам нещо — живеели сте в Монтерей, преди да пристигнете в Тахо, нали? Искам да кажа, че сте живели тук по-малко от година.
— Точно така, макар че поживях няколко години в Сан Франциско. Разбира се, прекарвах почти всичките лета в живота си тук.
Тери впери поглед в нея.
— Обзалагам се, че е така — отвърна, кимайки с глава. Първоначалното й изумление бавно отстъпи място на по-пресметлив израз. — Как не успях да направя тази връзка по-рано? Видях ви с Рийзнър и това ме накара да се замисля… Тъкмо се поздравявах колко съм умна. Е, зачерви ли се лицето ми? Мислех си, че ще наема местната звезда адвокат и ще дам своя принос за подобряване положението на всички жени в света. А виж на кого попаднах! — възкликна тя. — Точно на вас, измежду всички останали хора по света.
— За какво говорите?
Тери пусна ръката на Нина, отстъпи няколко крачки назад, сякаш се стремеше да разгледа внимателно или да запомни чертите на лицето й. След това внезапно, сякаш повече не можеше да се контролира, избухна в смях и продължи да се смее, докато от очите й не изскочиха сълзи.
— Хванах ви! — произнесе изведнъж тя, приближи се към Нина и след това отново се отдръпна назад.
Нина се отдалечи на известно разстояние, чувствайки, че между нея и клиентката й има достатъчно голяма зона за сигурност. Хората минаваха по коридора, някои забелязваха лудия кикот на Тери, други не обръщаха внимание на нищо около тях. Едва след известно време пристъпите на смях замряха и лицето на Тери отново заприлича на човека, когото Нина си мислеше, че познава.
— Добре ли сте? — най-сетне се осмели да попита Нина.
— Аз ли? — възкликна Тери. По чудо гласът й отново зазвуча с обичайния си тон. — Ако бях на ваше място — бавно изрече тя, — щях да се тревожа повече за самата себе си. — Тя се обърна. Токовете й почукваха върху твърдия под, след това се измъкнаха навън, на снега. Жена, обвита в мъртви кожи, подобна на странно същество — животно с човешка глава, изправено на два крака.
2.
В приемната пред кабинета на Нина, разположен до вратата на главния коридор в сградата „Старлейк“, очакваше възрастен мъж, облечен в жълто-кафява шуба и вълнени панталони. Той прелистваше с неразбиращ поглед едно от списанията й, посветено на проблемите на юрисдикцията, очаквайки своята половинчасова безплатна консултация с адвокатката. Единствените други списания на лавицата край креслата на клиентите бяха „Нейтив Американ“ и бюлетин на движението „Грийнпийс“. Поставени в нова кошница на ъгъла се виждаха изсушени растения, които никой не можеше да идентифицира. Секретарката на Нина, Сенди Уайтфедър, очевидно отново бе полагала усилия да промени интериора, опитвайки да въведе нов стил в кабинета, за който Нина тайно мислеше, че е заимстван от местните индиански племена.