Сенди беше индианка от племето Уашоу, чиито представители бяха живели край езерото Тахо в продължение на десет хиляди години, преди златотърсачите, летовниците милионери и комарджиите да се появят насам. Тя не позволяваше на никой да забрави този факт. Ориенталският килим, с който Нина бе започнала практиката си тук, черно-белите фотографии, папратите — всичко беше изчезнало неусетно едно след друго с течение на месеците. На тяхно място се появиха ярки украшения за стена, карирани вълнени килими и най-различни кошници.
Преди известно време Сенди бе работила като служител в кантората на Рийзнър и все още ненавиждаше да се отнасят с нея като чиновник, произхождащ от малцинствата в тази страна. Макар че работеше като секретарка на Нина едва от няколко месеца, тя се беше превърнала в солидна опора на самостоятелната юридическа практика на Нина. Още от самото начало, когато Нина отвори кантората си в Тахо след внезапното й бягство от Сан Франциско и от продължилия пет години брак с Джек Макинтайър, Сенди довеждаше клиенти, справяше се с обработката на документите и след стрелбата срещу Нина поддържаше дейността на кантората, докато адвокатката се възстанови.
Днес тя беше облечена в нова пола, осеяна с големи черно-бели надписи, дълга черна блуза, беше си сложила тежки сребърни накити и черни ботуши. Сенди съедини с телбод материалите от адвокатското досие, които Нина й бе диктувала предния ден, като същевременно държеше под око новия клиент.
— Здравейте, аз съм Нина Рейли — поздрави го Нина, приближи се към него и стисна ръката му. — Ще дойда при вас след пет минути. Сенди, би ли дошла в кабинета ми?
Тя изчака до вратата, докато влезе Сенди — бавната, изпълнена с достойнство походка на индианката изразяваше протеста й, че са я откъснали от работата, с която се занимаваше в момента. Нина се приближи до прозореца, разкриващ изглед към езерото, и впери поглед към любимата си гледка — гигантската планина Талак, почти десет хиляди фута на височина, покрита със сняг и лед, заела целия хоризонт на запад, възвисяваща се към небето над безкрайния син простор на езерото Тахо, което едва се виждаше между дърветата. Планината караше проблемите й с Рийзнър и Тери да изглеждат нищожни.
Сенди беше избрала по-удобното от двете оранжеви кресла, в които сядаха клиентите.
— Спечелихте ли? — попита директно тя.
— Милн взе документите по делото за допълнително разглеждане. Ще научим какво е решил след няколко дни.
— Как мина?
— Добре, струва ми се. Рийзнър ме спря в коридора и се опита да ме сплаши, а Тери се отказа от всякакви преструвки, че е страдащ творец, който не може да се справи с онези дребни умове, които я нападат непрекъснато. Заела се е да прави филма заради парите. А аз я защитих с мотиви за честта на нацията, говорих за конституцията, но след като поприказвах с нея след процеса, си зададох въпроса защо ли въобще поех този случай.
— Така заработвате и моята заплата всеки месец — отвърна й Сенди. — Как се чувствахте отново в съдебната зала?
— Първите няколко минути ми се сториха тежки. Улових се, че разглеждам пода, търсейки петна кръв. Чувствах погледите на хората в залата върху гърба си. Отпуснах рамене, очаквайки изстрел. После влезе Милн и забравих всичко това.
— Това е хубаво — изтъкна Сенди и кимна с глава.
— Вече вземам само граждански дела, Сенди. Наистина съм решила да правя в бъдеще така. Не желая онзи страх отново да ме връхлети. Но започвам да си задавам въпроса дали гражданските дела са по-различни. Трябваше да премина през същата напрегната борба, докато всички в залата плаваха в море от злостни чувства.
— Признайте си — борбата ви е доставила удоволствие — отбеляза Сенди.
— Да. Все още не съм изгубила амбициите си.
— Преди две години племенникът ми се нарани, докато почистваше пушката си. На крака му остана кръгъл белег, подобен на този, какъвто вие имате върху гърдите си. И знаете ли какво направи, за да го прикрие?
— С нетърпение очаквам да науча.
— Направи си татуировка върху белега. Роза.
— Но защо роза?
— Той не притежава особено въображение. Просто искам да кажа, че сега кракът му изглежда като произведение на изкуството, а не…
— Аз няма да си направя татуировка, Сенди. Няма да украсиш и мен по този начин.