— Мислех си, че на вас би ви отивал пистолет с димяща цев — сподели Сенди.
— Това ми напомни защо те повиках в кабинета си. Искам отново да поставиш списание „Тайм“ на лавицата в приемната. Същото се отнася и за „Домашен журнал“, илюстрования спортен седмичник „Спорт Илъстрейтид“. Никой няма желание да чете периодичните издания, които си подредила на лавицата.
— Реакционни безсмислици — поднесе коментара си Сенди. — Ние имаме задължението да повишаваме политическите познания на хората.
— Тук моят бизнес е различен. Списанията трябва да поддържат подложените на непрекъснат стрес хора в добро настроение, докато се срещна с тях. А четиво, разглеждащо негативните последствия от ядрените опити на французите, никак няма да им помогне да се отпуснат.
Сенди се замисли и разбра, че Нина няма да отстъпи.
— Бихме ли могли да запазим „Нейтив Американ Лайф“, посветен на гражданите от индиански произход.
— Щом това се налага.
— Добре. Ето формуляра с отговорите на новия ни клиент господин Пауъл. Касае се за развод.
— Изпрати го да дойде при мен.
Работният ден продължи.
Мат отвори вратата и грабна торбата с покупките от ръцете й. Братът на Нина си бе сложил бейзболна шапка и памучен пуловер с емблемата на клуб „49“, макар че във всекидневната стая беше горещо от топлината на камината.
— Оставяй всичко! Действаме по план Б! — бяха единствените му думи, след което той се отправи към кухнята. Беше две години по-млад от Нина, ала тя обикновено мислеше, че е много по-умен от нея. Той бе поел рано отговорностите за живота си, беше се оженил, имаше две деца, бе създал свой дом, в който живееше. Беше пораснал и се бе превърнал в красив мъж.
Когато Нина и синът й се преместиха в Тахо миналата пролет, Мат и съпругата му Андреа ги поканиха да отседнат у тях. Досега съжителството им се бе развивало добре. Нина имаше дом и подкрепа за себе си и за своя син, като в отговор понякога се грижеше за децата и подпомагаше финансово семейството на брат си.
— Къде е Боби? — извика тя след брат си. — Какво става тук?
Отиде до спалнята на момчетата и надникна вътре. Легнал на пода сред рано спусналия се зимен мрак, изцяло съсредоточен, синът й натискаше копчетата върху контролния панел на някаква телевизионна видеоигра. Братовчедите му Трой и Бриана го наблюдаваха очаровани.
— Хей, деца — извика Нина. — Боби, ела и ми кажи „Здравей“.
— След минутка — отговори й Боб, без да откъсва очи от екрана. Тя се оттегли към допълнителната стая, която Мат бе построил — там имаше шкаф от борова дървесина и жълта покривка на леглото. Нина сложи сакото си на закачалка, след това се преоблече в джинси и стара памучна риза.
В кухнята тя изненада Мат и Андреа прегърнати, погледите им потънали в очите на другия, телата им притиснати плътно едно до друго. Андреа беше висока колкото Мат и лицето му бе потънало в къдравата й коса. Тази гледка предизвика гореща вълна на копнеж, който погълна Нина.
Те се откъснаха един от друг при влизането й в стаята. На Мат не му беше приятно, че я вижда, ала Андреа се усмихна и каза:
— Как мина днес работата ти? — на масата бяха поставени две големи плетени кошници, покрити с плътен червено-бял памучен плат.
— Чувствам се все по-добре — отговори Нина. — Няма ли да приготвим вечерята?
Мат й подаде кутия с бира, която тя остави на бара.
— Нов план — изрече загадъчно той. — Ще отида да подготвя децата.
Андреа седна до масата, отмествайки кичурите коса, които бяха паднали пред очите й.
— Смазана съм. Добре, че дойде краят на седмицата — рече тя. — Днес постъпиха още две жени. — Освен че полагаше извънредни усилия всичко у дома да бъде наред, Андреа ръководеше местния женски приют. — Да си призная — продължи тя, — истинско удоволствие е, че днес Мат ще приготви вечерята. Когато се прибрах у дома, не знаех какво си е наумил, а ти вече беше отишла да пазаруваш. Приготвил и кафе, и горещ шоколад.
— Той обикновено отговаря на повикванията петък вечер, нали?
— Партньорът му Хал отговаря на пейджъра и ще излиза с камиона вместо него. Мисля си, че на Мат му писна да измъква разни коли от канавките и тази вечер му се ще да направи нещо различно.
— Но къде ще ходим? Навън е тъмно и температурата на въздуха е колко? Двадесет градуса по Фаренхайт.
— Той само ми каза: „Облечете топли дрехи.“ Палта с дебела подплата, ботуши, дебели шапки и ръкавици.
На брега в близост до парка Лейксайд Мат изчисти снега от маса и пейка, направени от дървесина на секвоя, покри ги първо с найлон, след това нахвърля върху тях дрехи. Сложи бензинов фенер върху мушамата, запали ги и остави пламъка да свети не особено силно.