— Как беше в съда днес? — попита Пол.
— Той връхлетя срещу мен. Аз парирах удара му и го нападнах отстрани. Той отстъпи, помислих си, че е паднал в ръцете ми, но оръженосецът му поля главата ми с врящо масло. Пуснах лъвовете срещу него и те набързо го излапаха — обясни Нина. — Сега главата ми е окървавена, ала не и наведена.
— Понякога и аз изпитвам същото, след като съм била цял ден с децата у дома — рече Андреа.
— Какво дело беше това?
— Клиентката ми е направила филм за едно момиче, което е изчезнало преди много време от областта Тахо. Родителите и приятелите на изчезналата не одобрили начина, по който тя ги е изобразила във филма, и взели решение да попречат на разпространението му. Те не могли да я дадат под съд за клевета, защото тя не е излъгала нищо, затова сега я съдят за нарушаване неприкосновеността на вътрешния мир.
— Странно — възкликна Пол. — Като че по това време на века някой въобще може да разполага с подобно нещо.
— Лошото е друго. Мисля, че съм заела погрешна позиция, Пол. Клиентката ми въобще не я е грижа за чувствата на засегнатите от филма. Освен това днес тя ме изгледа по особен начин.
— Как те изгледа? — попита той.
— Така сякаш… ме мрази. Свикнала съм да търся скритата мотивация за всяка постъпка, разбираш ли? Опитвам се да си съставя правилна преценка за хората колкото е възможно по-бързо. Повечето от тях са твърде обикновени. Но тя е много прикрита. Разгневена жена. Определено останах с впечатлението, че насочва част от гнева си срещу мен, без да мога да проумея причината за това. Изведнъж отношенията помежду ни престанаха да бъдат делови. Превърнаха се в лични.
— Звучи ми страшно — намеси се Андреа. — Откъде се е появил този внезапен интерес?
Нина сви рамене и отпи глътка от чашата си.
— Какво се е случило с изчезналото момиче? — попита Пол. — Онова от филма. Казва ли нещо авторката по този въпрос?
— Не. Темара Суийт е имала някакви проблеми у дома. Полицията в Тахо я включила в списъка на безследно изчезналите, защото никога не е имало каквито и да било признаци на отвличане или друга криминална проява.
— Откога не са я виждали?
— От дванадесет години.
— Това е твърде дълго време — отбеляза Пол. Той беше бивш детектив, работил в отдел убийства. Нина знаеше с какво бе заета мисълта му.
— Мисля, че истинската причина за този съдебен процес е мнението на клиентката ми, че момичето е било убито. Освен това тя се опитва да свърже изчезването му с три други случая на изчезване на млади жени в околността на езерото през изтеклото десетилетие.
— Разполага ли с веществени доказателства?
— Не. Тя просто намеква, разбираш ли, Пол? И това е тежко за родителите.
— Така ще получи по-голяма публичност — подчерта Андреа. — Превръща случая в сензация, за да спечели повече пари от филма си.
Нина отвърна:
— Боя се, че имаш право.
Мат хвърляше дърва в огъня. Досега бе слушал мълчаливо. Той се обърна и каза:
— Пол, не можеш ли да внушиш на сестра ми да бъде по-благоразумна? Току-що излезе от болница и вече се замеси в серия от неразкрити убийства…
— Не е така, Мат. Това е само обикновено гражданско дело.
— Отново започваме старата песен — рече Мат.
— Мат, вече взех решение, че ще престана да работя по случая — заяви Нина.
— Вече трябва да се връщаме у дома — напомни им Андреа.
Ала Мат все още не беше готов да тръгне.
— Нина, аз се преселих тук, за да ме оставят намира да се грижа за семейството си — продължи той. — Само това искам от живота. Спокойствие за семейството ми. Работата ти, пък и тази на Андреа е такава, че всички странни птици на света се тълпят пред вашата врата. Хубаво. Може би ти не можеш да избегнеш бъркотията тук, а вероятно и не бива да го правиш — подчерта той. — Дори ако изборът ти е такъв, че ме кара да се безпокоя твърде много. Аз мога да живея с тази мисъл, ако зная, че след като си решила да се занимаваш с рискован бизнес, се ръководиш от здравия разум. Ако видиш, че се задават неприятности, просто бягай.
— Правя каквото мога, за да запазя сигурността си, Мат. Така че светът може да продължи да си живее спокойно — отвърна Нина.
— Щом ти изглежда, че онази жена те мрази, вероятно наистина е така — каза Мат.
— Ще бъда внимателна — каза Нина.
— Кога ще се отървеш от нея?
— Колкото е възможно по-скоро — отговори Нина. — Обещавам.