Мат удари почернелите пънове с щипките. Дървото се разцепи на парчета със силно пращене, освобождавайки пареща топлина.
— Предполагам, че все още никой от нас не е преодолял покушението срещу тебе, Нина — изрече извинително Андреа, опитвайки се да запълни мълчанието, последвало речта на Мат. Тя вдигна една горяща пръчка. — И така, Пол, искаш ли да изпиеш последната глътка от питието?
Прибраха се у дома, децата се изкъпаха в горещата вана и излязоха порозовели, готови да се пъхнат в пижамите си. Във всекидневната, седнала до примамливо пламтящата камина, Нина отвори подаръка си от Пол — беше плюшено мече с кафяви стъклени очи, мека, кръгла глава, черен нос и мънички избродирани устни. Тя го вдигна високо и Бриана се втурна към нея, но Пол й подсказа:
— Натисни гърдите на животинчето.
О, не. Говорещо мече. Нина натисна с палци гърдите му. То заговори с бавен, тъжен и някак странно познат глас:
— Чакам… чакам… Само седя тук, в ъгъла, и те чакам…
Всички избухнаха в смях. Изражението на мечето беше толкова самотно, ала изпълнено с очакване, а тонът му беше толкова печален. Нина остави Бриана да го натисне няколко пъти, след това седна на канапето до играчката.
— Харесва ли ти? — попита Пол. Той стоеше прав до нея и я гледаше. Тя кимна с глава.
— Гласът е толкова… необичаен. Направили са наистина интересно нещо.
— Това е мече магнетофон, то може да прави записи — каза Пол. — Можеш да запишеш собствения си глас.
— Искаш да кажеш, че си записал себе си, така ли? — попита Андреа. Тя се отправи към кухнята, притиснала устните си с ръка, а раменете й се тресяха от смях.
— Аз просто се опитвам да подхвана диалог — обясни Пол. — Натисни гърдите на мечето винаги когато искаш да научиш за какво си мисля.
— Добре. Благодаря, Пол — отвърна Нина. Тя го поведе към верандата.
— Хайде да отидем на ски утре — предложи той. — Отседнал съм в хотел „Цезар“ и ще остана до утре вечер.
— На ски ли?
— Така ще укрепиш здравето си. А аз ще бдя да не паднеш от някоя канара.
— Някой друг път, но ще бъде съвсем скоро. Този уикенд имам много работа.
— А тази вечер?
— Съжалявам — отвърна му тя. — Тази вечер не мога да дойда.
Той се наведе, задържа се до нея в дълга целувка, затворил очи, притискайки я плътно до себе си.
— Обади ми се — каза Пол.
— Ще го направя.
3.
Правило 1: Винаги е по-лошо, отколкото някога си сънувал.
Правило 2: Другият лъже и се възползва от това.
Правило 3: Човек никога не може да си позволи почивка.
Майката на Тайлър Нордхолм, с която разговаряше по телефона в понеделник рано сутринта, й напомни, че извън правото съществува и друг свят.
— Няма сътресение, дори и главата не го боли. Накарахме го да лежи в леглото си, ала всъщност това не беше необходимо. Каза, че се опитал да вземе бейзболната шапка на Боб. Надявам се, че Боб не си е създал неприятности.
— Ще разговарям с директора на училището тази сутрин — каза Нина, изпълнена с облекчение.
— Момчетата започват да се държат по-грубо, дразнят се един друг. Докато човек се огледа, настъпва краят на детството, а юношеството вече се задава зад ъгъла. Аз съм съветник по проблемите на брака и семейството, мога да ви уверя, че синът ви няма да стане хулиган, освен ако не запази този навик. Знаете ли какво — ще разговарям с Тайлър да покани Боб у дома. Ще ги накарам да запалят лулата на мира, фигуративно казано, разбира се.
— Вие проявявате изключителна любезност в случая.
— Тайлър казва, че вие сте пристигнали неотдавна в Тахо. Би трябвало да се срещаме, да пием заедно кафе. Понякога сутрините са наистина мъчително дълги. Работите ли?
— Адвокат съм в града. Идеята ви звучи добре.
Краткото мълчание в телефонната слушалка й подсказа, че госпожа Нордхолм бе срещала подобни хора по-рано. Нина не можеше да я вини, че е малко нервна. Наум тя вече готвеше аргументи, които щеше да представи пред директора на училището, подчертавайки страхливото нападение над Боби от страна на сина на госпожа Нордхолм.
— Е, успех с госпожа Полк — каза й госпожа Нордхолм, очевидно решила да прости на Нина за нейната професия. А за да отговори по подобаващ начин на добрината й, Нина реши да промени подхода си пред директора на училището.
За две минути взе топъл душ, среса косата си, обу панталон и зелено сако. В кухнята нахрани Боби с рохко сварени яйца и се забави при децата над любимия им комикс.
Навън й се наложи да сложи очила, за да не бъде заслепена от яркия, навалял през нощта сняг. Улиците бяха пълни със спортни коли, натоварени със ски. Виждаха се усмихнатите лица на онези, които все още не бяха счупили някой крайник.