Пристигнала точно в девет часа, Нина чакаше, седнала на много малък стол в приемната на началното училище „Джон Мюир“. След тридесет минути я поканиха да влезе в кабинета на директора, където се чувстваше гола без адвокатското си куфарче.
Госпожа Полк, едра жена, с тъмна коса и скъпи очила, чиято рамка беше направена от корубата на костенурка, й посочи стола пред себе си. След това не седна зад бюрото, а избра стола до Нина край малка масичка, отрупана с играчки и занаятчийски произведения от Централна Америка.
— В петък разговарях с учителката на Боб — започна госпожа Полк. — Той е умно дете.
— Госпожа Нордхолм ми съобщи, че Тайлър не е наранен тежко.
— Тайлър е отново на училище. Било е само драскотина. Тази сутрин разговарях с него. Той и Боб дойдоха в кабинета ми и се извиниха един на друг.
— Боби за пръв път участва в подобен инцидент. Не виждам особен проблем.
Госпожа Полк свали очилата си и ги остави на масата. Тя не носеше грим, но очите й бяха проницателни, те сякаш заповядаха: „Кажи ми истината“ — и това качество, изглежда, й беше много полезно.
— Но всъщност той има проблем — каза тя. — При него периодите на депресия се редуват с периоди на гняв. Не се държи спокойно в класната стая. През изтеклите два месеца сме изпратили три бележки до дома ви.
— Три бележки ли?
Директорката на училището се приближи до бюрото си, взе някакви листа и ги подаде на Нина.
— Не сте ли ги виждала?
Свири по време на час. Трябва да престане с буйното си поведение в класната стая. Крещи на площадката за игри, блъска съучениците си. Не пише домашните си, след като е отсъствал от училище. Нина не беше виждала нито една от бележките, макар че собствените й инициали бяха изписани самоуверено в дъното на листа.
— О, разбира се, онези бележки — внимателно отвърна Нина.
— Освен това от Коледа не е идвал шест пъти на училище. Има ли Боби някакви здравословни проблеми, за които трябва да ни уведомите, госпожо Рейли?
— Не съм омъжена — автоматично я коригира Нина. — Не, страдал е от неразположения, нормални за възрастта му. Леки настинки и така нататък.
Шест отсъствия. Доколкото й беше известно, Боби не беше пропуснал нито ден от учебните занятия в училище.
— Вие ли подписахте извинителните бележки? — случваше се същото както преди двадесет и пет години. Тогава Нина беше изпратена при директорката на училището; зад любезните маниери на дамата бе скрит истински палач, затова трябваше бързо да измисли някаква история…
— Естествено. Нима смятате, че Боби ги е подправил? — изрече тя, срещайки упорито погледа на госпожа Полк.
— Извинете, че ви задавам този въпрос, госпожо Рейли. Има ли някакви проблеми у дома ви, които разстройват сина ви? Например някакви семейни недоразумения. Единадесетгодишните деца разбират повече, отколкото си мислим, често дочуват разни неща и ги разбират съвсем погрешно…
— Боби претърпя много промени в живота си. Наскоро се разведох — отговори Нина. — И се преселихме в Тахо едва миналата пролет. Работата ми е такава, че голяма част от деня съм далече от него. Неотдавна бях ранена и се наложи да остана в болница. Но той е толкова буен във всяко нещо, с което се занимава…
— Боб редовно ли се среща с баща си?
— Боби няма баща — отвърна Нина.
Госпожа Полк не изглеждаше разколебана от тона на Нина. Тя беше много по-сурова, отколкото Нина бе предположила в началото.
— Макар че родителите не се разбират, детето все пак има баща — заяви тя.
— Бившият ми съпруг не е баща на Боби — обясни Нина.
— По-ранна връзка? И Боб знае за това?
— Знае, че Джек — бившият ми съпруг — не е негов баща. От по-ранната ми връзка не излезе нищо. Прекъснах всякакви контакти с бащата, преди Боб да се роди.
— Никога ли не сте разговаряли с него за баща му?
— Това е част от живота ми, която не обсъждам с никого.
Госпожа Полк поклати глава, отвори уста да изрече нещо, което Нина не желаеше да чуе — някаква съчувствена забележка, която щеше да измъчва Нина нощем. Тя се наведе напред, решила да прекъсне директорката.
— Вижте, госпожо Полк. Разбирам, че сте загрижена за доброто бъдеще на Боби. Ще разговарям с него, ще го наблюдавам по-отблизо. Сигурна съм, че поведението му ще се подобри.
— Той знае, че темата за баща му е табу. Това вероятно е трудно за момче на неговата възраст.
По дяволите, тази жена най-накрая бе хванала Нина натясно. Думите й се врязаха дълбоко в съзнанието й.
— Замислете се, че е необходимо да се разкриете пред сина си.