Боб се измъкна в нощта, стиснал ножа в треперещите си пръсти. Прекоси пътя и затича надолу по склона на планината, по-далеч от това ужасно място. Така можеше да се почувства сигурен. Далеч напред видя фаровете на някакъв автомобил, ала светлината от тях изчезна, преди да докосне върха на стръмнината. Кой ли се приближаваше насам?
41.
Нина се забави само за миг върху тесния път по билото. Пикапът „Бронко“ беше останал далеч оттук сред дърветата при последната отбивка. След това пътят се стесни още повече, край него нямаше никакви отбивки. Единствената посока, в която можеше да продължи, беше да се спусне надолу по склона.
На около двадесет фута под пътя Нина започна отново да се катери по някакво стръмно възвишение. Беше притиснала корем към земята, плъзгаше се като змия, долавяйки пропукването на всеки смачкан лист под краката си. Беше изоставила пътя още преди да зърне наблюдателницата. Така Ралф нямаше да може да я забележи. Сега вече беше близо, ала не виждаше никакви следи от човешки същества. Или Ралф и Боб не бяха вътре, или Ралф беше паркирал колата си някъде нагоре по пътя. А може би той просто беше излъгал.
Да, вероятно беше излъгал. Сигурно я беше повикал тук, за да се срещне се нея, след това щеше да я заведе в скривалището си. Това би било умно от негова страна.
Но Ралф не беше нито умен, нито хитър. Беше непредсказуем, освен това държеше Боб в ръцете си.
Нина продължи напред, пълзейки по корем от храст до храст. Понякога под краката й се откъртваше камък или се скършваше клон — звуци, които гърмяха като експлозии в тихата нощ. Звездите и луната осветяваха планината, превръщайки всичко наоколо в пейзаж, какъвто човек вижда само насън.
Тя си отдъхна до голям объл камък. Дишаше тежко, опитвайки се да не вдига шум. Над върха на възвишението се различаваха очертанията на зеления покрив на станцията, а край нея — покривът на старата барака за инструменти.
Нина отпусна тежестта на тялото върху ръцете си и вдигна глава, за да вижда по-добре.
Ръка на невидим човек сграбчи глезена й и силно го стисна. Нападателят я блъсна със страшна сила надолу по склона, Нина не успя да се извърне и да насочи пистолета срещу него.
Нечие тежко тяло се стовари върху нея и я остави без дъх. Чужди длани връхлетяха върху нейните. Мъжът блъсна главата й в прахта, ще не ще, Нина пое песъчинките в дробовете си, започна да кашля, почувства, че се задушава, същевременно нападателят грубо изтръгна пистолета от джоба й. Притисната към земята, лишена от възможност да се движи, тя си помисли, че повече не е в състояние да диша. Ръката на непознатия я сграбчи за косата, вдигна главата й нагоре; така Нина успя да поеме малка глътка въздух. Колтът на Мат отскочи встрани и потъна някъде в храстите.
— Не спазваш правилата — прошепна тихо Ралф в ухото й. Дъхът му изскачаше на горещи тласъци, които докосваха тялото й и я караха да потръпва. — Е, сега те пипнах. Мога лесно да те убия. Ала имам план за тебе и дребосъка.
— Пусни… ме.
— Сама ли дойде?
— Не мога… да приказвам.
Той я пусна, главата й се удари в прахта и Нина още веднъж опита вкуса й. Ралф притисна гърба й с коляно, след това я изправи да застане на колене, така че сега Нина отново бе обърната с гръб към него. Ръката му се спусна по гръбначния й стълб към задните й части, милвайки я грубо. Мъжът изви лявата ръка зад гърба й, отново я дръпна за косата и с едно движение изхлузи плътната й памучна риза. Нина се чувстваше изумена. Нападателят не докосна тънката й фланелка, ала напъха лявата й ръка в ръкава на някакво дълго палто. След секунда стори същото и с лявата й ръка: дрехата беше мека като коприна, невероятно пухкава отвън.
Кожено палто. Палтото от рисови кожи на Тери.
— Тук е малко по-различно, отколкото в съда, а? Кой е сега на върха? Аз ще бъда съдията — той отново притисна лицето й в прахта, легна върху нея и започна да се търка в тялото й, възбуждайки се все по-силно, докато Нина трескаво се опитваше да диша, да го ритне…
Сред мрака се разнесе писък, отекна по двата склона на този затънтен хребет, достигна върха Талак, полетя над долината Тахо — пронизителен, виещ, безкраен. Тялото на Ралф потрепера, после се люшна и падна встрани от Нина. Тя пропълзя нагоре, сграбчвайки храстите по склона.
Боби се появи до нея, сякаш изплувал от нищото. Той наполовина изтича, наполовина пропълзя до майка си. Тя го хвана за ръка и се обърна с гръб към мъжа, който се гърчеше на земята. Ралф протягаше дясната си ръка към раненото си рамо, където Боб бе забил своя нож…