Мъжът изкрещя:
— Застанете неподвижно или ще ви застрелям и двамата. Ще гръмна детето, не мърдай. Стой неподвижно… — Нина се обърна към него, все още стиснала ръката на Боби. Ралф държеше друг пистолет в лявата си ръка, беше го насочил срещу сина й от шест фута разстояние.
— Няма да се движим — отговори му тя с тих, успокоителен глас. Под лъчите на лунната светлина изглеждаше, че очите на Ралф ще изхвръкнат от лицето му. Дясната му ръка стисна дръжката на ножа, след миг той отново нададе пронизителен писък, изтегляйки острието от лявото си рамо. Нина знаеше, че човек не бива да изважда ножа от раната. Той не позволява на кръвта да изтича… Тя започна да се моли Ралф да издъхне, така двамата щяха да имат възможност да се измъкнат до пътя. Очите му наистина се замъглиха, ала пистолетът потрепера в ръката му само за секунда.
— Ох! — измърмори Ралф. Лицето му се сви конвулсивно. Дясната му ръка стискаше ножа, от който се сцеждаха кървави капки и падаха по склона. Пистолетът на Ралф се насочи, без да потрепва, срещу тях.
Мъжът изтри окървавената си ръка върху брадата на бузата си. Сега той приличаше на страшна статуя, която Нина беше виждала по-рано — статуята на индийската богиня Кали — черна и ужасна, стиснала оръжия във всяка една от многобройните си ръце. От челюстите на богинята капеше кръв… Нина се опита да измисли нещо. Знаеше, че ако тя или Боби направеха някакво движение, Ралф щеше незабавно да ги убие.
Двамата го наблюдаваха, обзети от ужас. Ралф се надигна и се облегна на скалата, дишайки тежко. Той погледна към ножа, след това към тях, после го захвърли надолу по хълма към езерото, далеч, далеч в бездната под тях.
Прехвърли пистолета в дясната си ръка и измърмори:
— Непослушни сте, непослушни. — После посочи с пистолета към върха на хълма. Те започнаха бавно да се изкачват, следвани от Ралф, който сумтеше на всяка стъпка.
Когато стигнаха до пътя, Ралф се люшна зад тях и не им позволи да си поемат дъх.
— Влезте в бараката — заповяда той. Все още насочил оръжието срещу тях, мъжът с мъка изтегли връзката ключове от джоба си, отключи катинара и ги наблъска вътре.
Боб, притиснал се плътно до майка си, се дръпна назад.
— Накарай това момче да влезе или веднага ще ви застрелям — озъби се Ралф и я блъсна с дулото на пистолета. Нина си помисли дали да не помогне на Боби да се промъкне край него — така синът й щеше да бъде свободен. Изведнъж почувства ужас от риска, който щеше да поеме, и в последния момент се отказа. Повлече Боби след себе си и го въведе в бараката. Ралф ги последва. Вратата се затвори с трясък след тях и след миг Ралф запали лампата.
Намираха се в помещение, което по всяка вероятност е служело като място за съхранение на инструменти в наблюдателницата — помещение, пълно с паяжини, където не бе останало нищо, загатващо за първоначалното му предназначение отпреди години. Мръсен спален чувал, покрит с още по-мръсна дълга животинска кожа, лежеше в ъгъла на пода, отрупан с разкъсани списания, празни бутилки и почти изгнили, стари дрехи.
Виолетовата светлина от люлеещата се електрическа крушка освети лицата им: мъжът късаше някакъв парцал със зъби, без да снема втренчения си поглед от тях. Очите му бяха налети с кръв, лицето му изглеждаше ужасно, ризата му бе изцапана навсякъде с червени петна. Очите на уплашеното момче се стрелкаха напред-назад като на пленено зверче, което се стреми да побегне на свобода. Нина беше неотклонно нащрек. Умът й, притиснат от смъртоносната заплаха, се мяташе безпомощно, търсейки оръжие, с което би могла да убие кървавия изверг, решен да ги измъчва до смърт. Ножът все още беше скрит в ботуша й…
Ралф напъха парцала под ризата си, притисна го към раната на гърба си и се отпусна на пода, заемайки седнало положение.
— Наръга ме със собствения ми нож — измърмори учудено той. — Как, по дяволите, успя да се измъкнеш? — Погледът му попадна върху капака на голия под, той го посочи с пистолета и каза: — О. Минал си през килера, където си играя. Видял си играчките ми. Е, вие двамата ми причинихте много повече неприятности, отколкото струват кожите ви. Елате тук и двамата. Не се опитвайте да правите нещо, разбрахте ли?
Той ги накара да изпълзят при него, да се проснат по очи на пода, след това заповяда да сложат ръцете си зад гърбовете. Свали палтото от Нина, постави го внимателно до себе си, после завърза ръцете и краката им, стягайки толкова здраво кожения ремък, че крайниците на Нина веднага изтръпнаха.
— Така е по-добре — заяви Ралф спокойно. Олюля се, след малко се изправи, заключи вратата отвътре и угаси осветлението. Нина чу как тялото му се плъзна до стената на няколко фута от тях.