— Темара обличаше ли палтото си от заешки кожи заради тебе, Ралф? — изрече отчаяно тя, прекъсвайки потока от неразбираемо мънкане, като същевременно опитваше с все сили да освободи ръцете си от ремъка. Ножът стоеше безполезен в ботуша й.
— Какво? О, Темара. Това се случи преди толкова много години. Темара беше първата.
Пол се намираше в Плейсървил, до езерото му оставаше още един час път. Той отново спря до обществен телефон встрани от шосето. Беше обхванат от трескав страх за Нина.
— Сенди е тук — каза му Мат.
— Свържи ме с нея.
Сенди заговори:
— Тя изтъкна няколко несъстоятелни момента в показанията на свидетелите. — Секретарката говореше както всеки друг път с делови, спокоен глас.
— Вероятно всичко това е свързано с процеса — предположи Пол. — Достигна ли до някаква нова информация за убийствата?
— Нищо, което би могло да ни помогне.
— Чие спокойствие наруши Нина напоследък? Чии нерви изопна?
— Днес на свидетелската ложа беше Джесика Суит. Нина говори за това, че господин Суит е удрял Темара.
— Да. Аз й дадох полицейския доклад.
— Той е в инвалидна количка. Трудно е за вярване, че е убил Тери Ландън. Но предполагам, че тя би могла да го стори.
— Къде е Уиш.
— Тук, при мене.
— Изпрати го в къщата на семейство Суит. Накарай го да удря с юмруци по вратата, да направи всичко необходимо, за да се убеди, че семейство Суит си е у дома, а Нина и Боби не са при тях.
— Вече тръгва.
— Кажи да проверява дали някой не го следи. Кои бяха другите свидетели?
— Онзи ден свидетелства Джери Кетрик и Нина го разстрои, задавайки му въпроси за неговия син. Накара го да признае, че не знае дали Ралф Кетрик е бил у дома през нощта, когато е била застреляна Тери Ландън.
— Някой ходи ли до къщата на семейство Кетрик?
— Не мисля, че полицията разглежда този въпрос по същия начин. Както и да е, никой освен тебе не е питал какво е мнението ми за това.
— Ще се отбия при семейство Кетрик на идване — каза Пол. — Ще ги накарам да се размърдат. Зная къде живеят. Има ли нещо друго?
— Днес в кантората се обадиха семейство Ордуей. Госпожа Ордуей не желае да се яви като свидетел на процеса.
— Те може да са убили Темара. Били са с нея в нощта, преди да изчезне. Изпратих призовки до тях миналата седмица. Кажи на Мат да отиде до тях.
— Той буквално е едно кълбо от нерви — отговори Сенди. — Аз ще отида до семейство Ордуей.
— Това може да се окаже опасно, Сенди.
— Ще взема със себе си приятели. Отпусни се.
— Чувствам се като… само да бях останал с вас…
— Работата й е такава — да рови, да намира улики, да наблюдава отвратителни неща. Не можеш да я предпазиш от всичко.
— Аз я напуснах в най-тежкия момент.
— Стегни се — смъмри го Сенди. — Какво си се разкиснал? Мислех, че си опитно бивше ченге.
— Да, госпожо.
— Аз тръгвам. Внимавай да не се забиеш някъде по пътя с микробуса. Уиш смята да го откупи от теб някой ден.
Пол окачи слушалката и повлиян от несъкрушимия й здрав разум пред лицето на нещастието, си позволи да диша по-спокойно.
— Тери ми каза за Темара. Заведе ме до къщата й и ми каза да надничам в прозорците й. Тери я мразеше, не зная защо. Започнах да наблюдавам Темара. Тя носеше манто от заешки кожи, не толкова хубаво като палтото на Тери, ала беше хубава… заешката кожа е толкова мека… бяла, изглежда наистина много чиста.
— Ти искаше да я докоснеш…
— О, да. Така опознах навиците й. Тя обичаше да ходи по забави, пушеше марихуана, вземаше наркотици. Опитваше всякакъв боклук, който ми попадаше подръка. Друсаше се и ми позволяваше да си играя с палтото, което беше облякла… мислеше, че е смешно. Но после…
— Какво се случи после?
— Тя беше първа — измърмори Ралф. — Онази нощ Тери искаше да дойде и да заснеме мене и нея. Никой не знае защо. Предполагам, че е имала някаква причина. Пристигна на пътеката първа и се скри зад една скала. Тем чакаше, когато дойдох аз. Веднага усетих, че Тери е някъде наблизо. Надрусахме се, после Тем поиска да си тръгне.
Не ми позволи да помилвам мантото й. Започна да ми се подиграва. Бяхме на пътеката в тъмното — там не идваше никой друг. Тем започна да ми повтаря, че съм луд. Та аз не съм луд! Можеха да ме излекуват. Бях взел пушката на Тери в камиона — Тери каза, че мога да я използвам, когато ходя на лов. Веднага изтичах до камиона и взех оръжието. Опитах се да я накарам да си плати за подигравките. Бум, бум — тя се изпречи пред куршумите и падна на земята. Уплаших се. Извиках Тери, ала тя не дойде. По-късно ми каза, че си тръгнала по-рано и не видяла нищо.