— Било е нещастен случай — прошепна Нина. Беше охлабила едната си ръка, ала все още не можеше да я измъкне от ремъка.
— След това не я докосвах. Това би било извратено. Напъхах я в една малка пещера, земята беше замръзнала, след това изтрих ръцете си в снега. Задържах мекото й манто от заешки кожи — продължи Ралф, произнасяйки думата „кожи“ по такъв начин, сякаш самите звуци му доставяха огромно удоволствие. — Сега то е мое. Държа го в своя килер за играчки.
— Какво още има там долу, Ралф? — попита Нина. Опитваше да овладее тракането на зъбите си. Стремеше се да запази мекия, заинтересуван тон на малко момиче.
— Другите момичета са там. Алис и Ди и другата, как й беше името? Забравих. По дяволите, той ме намуши лошо. Още кървя. Дявол да го вземе.
— И другите момичета ли…?
— О, да. Те всички носеха хубави дрехи или украшения от животински кожи. Една от тях имаше яка от норка, толкова красива, мека като кадифе, крайчетата на космите бяха корави, ала надолу приличаха на пух. Яката е долу сега. Аз се държах добре с тях, но те рано или късно започваха да се отвращават от мен.
— И трябваше да ги накараш да замълчат.
— Да. Бях добър и състрадателен към тях. Давах им много, много наркотични прахчета, добро пиене. Те просто заспиваха и никога не се събуждаха. Започнах да идвам тук сам, след като Тем постави началото на моя килер с играчки. Винаги съм искал да я пренеса тук, ала все не ми стигаше време за това. Ала си донесох три други приятелки. През града често минават момичета, които са сами. Ходят в казината, разхождат се по плажа, пътуват на автостоп, идват на ралитата. Една от тях, Ди, се запозна с мен на едно рали…
— А сега ще трябва завинаги да се откажа от играчките си — Ралф въздъхна дълбоко. — Нямам работа. Нямам килер с играчки. Вече нямам нищо. Заради тебе.
— Какво каза Тери? За онова, което направи с Темара?
— Рече: „Добре, че се отърва от нея.“ — Ралф изсумтя, а може би се усмихна. — Добави, че ще се измъкна безнаказано от това. Много време след това сподели с мен, че тя самата се измъкнала. Убила някого, задушавайки го с възглавница.
— Убила е бебето си — произнесе Нина с приглушен глас. Мракът и вонята я задушаваха. Разбра, че е невъзможно да освободи лявата си ръка, затова съсредоточи усилията си върху дясната.
— Наистина ли? — попита Ралф. — Тери беше жестока. Понякога беше много жестока с мен, ала онова палто й принадлежеше, затова правех каквото ми нареждаше. Но то не беше свързано със секса. Просто не я беше грижа за това. Сигурно сексуалното й желание се беше превърнало в нещо друго.
— Знаеше ли, че Тери е направила филм за Темара? — „Опитай се да го накараш да продължи да приказва“ — помисли си Нина. Не знаеше какво друго би могла да направи. Боб дишаше, ала изглежда не беше в съзнание.
— Не, докато не го видях в съда. Баща ми казваше, че имало филм, ала не знаех за какво се говори в него. Имаше заснети кожи на животни. Палтото на Тем, пътеката. Тери не биваше да намеква за мене. Просто не можех да повярвам, че е запазила видеоматериала от онази нощ толкова много години. Веднъж ми каза, че ще направи филм за мен, но си помислих, че в него ще покаже Ралф шофьора от „Копитото на Сатаната“, а не Ралф… — Той млъкна, като че не беше способен да опише другия Ралф. — Никой не схвана намека, затова си помислих, че всичко ще бъде наред. Но днес, докато съдът беше в почивка, аз те видях какво надраска в бележника си.
— Какво?
— Картината, която нарисува, сещаш се коя. Заекът и котката с дълга козина. Внимателно те следях. Ти се държа отвратително с баща ми. Сега той проявява подозрение към всичко. Непрекъснато ми задава въпроси. Не можа ли да ни оставиш намира? Напъха носа си в неща, които са лично моя работа. Не съм ти направил нищо лошо.
— Съжалявам. Съжалявам, че ти причиних толкова неприятности. Ти… ти видя ли какво се случи с Тери, Ралф?
— Не! Обаче зная, че не съм я убил аз, а ти искаше да ме изкараш убиец! Спях, точно както казваше баща ми. Бях взел много силни приспивателни и не чух нищо, по дяволите! Обичаш ли ябълки? — скърцащият му, зловещ смях изпълни бараката. — Само се промъкнах в къщата и задигнах палтото, щом ченгетата се махнаха на следващия ден. Както винаги, то беше на леглото в спалнята. Тери нямаше да се съгласи да го взема. Винаги заявяваше, че съм момче от долнопробна класа и палтото било прекалено хубаво за мен, дявол да го вземе! — Ралф се изсмя и започна да стене. Боби въобще не помръдваше и Нина си помисли: „Той скоро ще умре.“ Изпита същото чувство, което сигурно бе изживяла Тери, виждайки ангела на смъртта.
42.