Нова нотка пропълзя в гласа на Ралф.
— Би могла отново да го облечеш — измърмори той. — Сега не искам да имаш никаква дреха под него. Така ще бъде най-хубаво. Както казах, този път ще го направим както трябва — ще слезем в килера с моите играчки. Така синът ти няма да гледа. Зная, че не би искала да ни гледа, нали? След това ще приключа с теб и с детето. Виждаш ли там, на масата? Има текила, различни леки наркотици, трева, дори малко кокаин. Така е по-приятно. Ако облечеш палтото заради мен, ще се погрижа да си отидете от този свят с лекота. Ще бъдете ведри, дори ще се усмихвате.
Боб изстена.
— По-добре не споменавай пред нея какъв е планът ти — мърмореше Ралф на себе си. Нина чуваше как той се движи наоколо в тъмнината. — Забрави за килера с играчките. Рамото ти е ранено. Време е да тръгваш — завърши той.
Нина беше толкова уплашена, че вече не можеше да мисли. Усещаше пареща болка в краката си, където я стягаше ремъкът, ала въпреки това успя да прошепне:
— Ралф… ще поговорим за това… след минута. Но първо ми позволи да ти задам един малък въпрос. Би ли искал… да станеш прочут?
— И как ще го направя, а? Ти съсипа живота ми, сега не мога да карам камиона.
— Просто си мислех — продължи Нина. — Сега можеше да станеш прочут. Серийният убиец от Тахо. Бих могла да те представям на съдебния процес. Ще бъдеш известен като О. Джей Симпсън.
— Наистина убих четири млади жени — измърмори Ралф. — За дванадесет години. Ала не искам да стана прочут с това.
— Всички момичета ще искат да се запознаят с тебе. Знаеш ли колко жени са предложили любовта си на Тед Банди?
— Обаче го изгориха на електрическия стол.
— Ще поговорим за това — изрече тихо Нина. — Няма да ти струва нищо, ако ми позволиш да поговоря минута-две, нали? Ще ти обясня как ще постъпим. Но не бих могла да мисля, ръцете ми са вързани толкова стегнато — Нина побутна Боби с крак. Стори й се, че синът й помръдна. Дали беше ранен, или бе изгубил съзнание?
Пол никога по-рано не беше карал към Тахо толкова бързо, нито пък беше пресичал толкова много двойни осеви линии, изпреварвайки по-бавните автомобили. Спря рязко на ъгъла пред къщата на Тери и се приближи внимателно към прашната алея, водеща до дома на Кетрик. Не знаеше какво да очаква. Носеше пистолета си, беше го взел от сандъчето, което държеше заключено в микробуса. Детективът се приближи бързо до верандата и удари с юмрук по входната врата.
Разнесе се истеричен лай. След минута-две блесна ослепителен лъч на електрически фенер и зад вратата прозвуча гласът на Джери Кетрик.
— Ралфи? Къде, по дяволите, е ключът ти?
— Къде е Ралф, господин Кетрик? — извика Пол от верандата.
— Какво? Кой е?
— Пол Ван Уегънър. Детективът, работещ за Нина Рейли. Ралфи е в беда.
— Махай се. Ела утре.
— Пуснете ме да вляза, господин Кетрик.
— Изчезвай или ще ти пръсна черепа с пушката си.
— Добре — рече Пол. — Дай ми десет минути на разположение. Тогава ще се върна с двама униформени полицаи. Но можем да разговаряме и сега. Става дума за Ралф. — Детективът остави на Кетрик достатъчно време за размисъл. Вратата се отвори бавно и неохотно. Черното куче на Тери изхвръкна навън и започна да тича в кръг наоколо, надавайки силен лай.
Джери Кетрик си беше легнал, облечен в къси панталони. Мършавите му крака се подаваха от чифт пантофи. Пушката му беше насочена срещу Пол.
— Затвори вратата — каза албиносът. — За какво е цялата тази врява?
— Ралф не е ли тук? — попита Пол.
— Отговори ми.
— Ако синът ти е у дома, веднага си тръгвам и няма повече да те безпокоя — заяви Пол. — Хайде да проверим в спалнята.
— Не и докато не ми кажеш какво…
— Той е отвлякъл Нина Рейли и сина й — прекъсна го Пол. — Държи ги някъде в плен.
— Какво? Откъде знаеш това? — Пушката потрепера леко.
— Правил ли е Ралф нещо подобно по-рано? — попита Пол. За миг сърцето му престана да бие, защото в зле осветения, мръсен коридор Кетрик беше започнал да се изчервява; детективът видя лицето на албиноса — друг отговор не му беше необходим. — Да, правил е — измърмори Пол. — Той страда от психическо заболяване. Зная за него. Ще ми помогнеш ли да овладеем положението?
Кетрик наведе пушката към пода.
— Влизай — каза той. — Хайде да проверим дали не е в спалнята.
Следвани от кучето, двамата преминаха през цяло море от вестници и боклук и се озоваха в малка спалня недалеч от кухнята. Кетрик отвори вратата.
На пода имаше дюшек и стар телевизор, по стените плакати с тежкотоварни камиони и хевиметъл състави. Навсякъде бяха разхвърляни автомобилни инструменти, пакети от овесени ядки и други зърнени храни, чинии, картонени кутии от мляко, дрехи. Въздухът миришеше на вкиснато.