Нина изстена.
— Защо?
— Какво те е грижа, мамо? Толкова си заета.
— Хайде. Наистина се тревожа за тебе — тя протегна ръка към дланта му и я докосна леко с пръсти, опитвайки се да установи контакт помежду им.
— Аз мога да се грижа за себе си.
— Аз също искам да се грижа за тебе — изрече Нина. — Ако нещо се случи с тебе, Боби…
— Бях на сигурно място. Седях на пейките близо до възрастни хора, разбираш ли, и сервитьорите си мислеха, че съм с баща си — той изрече думата „баща“ така официално.
Нина спечели няколко секунди, впивайки зъби в хамбургера си, след което отпи от млечния шейк.
— Разбира се, аз нямам баща, нали?
— Престани с тези приказки. Ти имаш баща, както всеки друг. Роди се в общинската болница в Монтерей…
— Аз съм незаконно дете, нали? Копеле. Така приказва Тайлър Нордхолм, пък и всички останали?
— Какво? Той не разбира нищо от това. Нито пък ти. Много от децата в твоето училище имат семейства, различни от тези на останалите хора. Също като мен и теб. Нека спрем дотук. Защо не си изядеш хамбургера, за да се приберем у дома?
— Ние нямаме дом.
— Къщата на Мат е твоят дом.
— Не е същото, мамо. И ти го знаеш.
Тя почувства как животът, който си бе изградила, се сгромолясва пред очите й.
— Точно сега не мога да направя нищо за това, Боби. Мястото, където живеем, е хубаво и през по-голямата част от времето ни харесва да бъдем там, нали?
— Мъртъв ли е баща ми? — Боби отново се върна в радиоактивната територия. — Къде се намира той все пак? Защо не искаш да приказваш за него? Винаги се вбесяваш, когато те попитам.
— Просто… — думите й изневериха.
— Кога ще ми кажеш?
— Някой друг ден.
— Искам да узная сега.
— Зная, че е така.
— Кога ще ми кажеш?
— Не зная кога! — Тя се опита да запази гласа си нежен, но непреклонен, ала усети, че той звучи гневно.
— Обещай ми.
— Ще помисля за това. А сега ти ми обещай, че никога няма да правиш така — да бягаш от училище. Училището е важно. Но най-важното нещо си ти. Искам да зная, че се намираш на сигурно място, там, където трябва да бъдеш.
— Добре — думите дойдоха прекалено лесно; Нина се съмняваше в искреността им.
— Ще си стиснем ли ръцете? — Тя протегна своята и Боб я пое автоматично, както правеше като малко момче. Тя отпускаше ръка с отворена длан и той я сграбчваше, сякаш притеглен от магнит. Ала сега дланта му заемаше повече място в нейната и лесно можеше да се отскубне. Пръстите му бяха силни, жилави и не останаха задълго в нейните.
Той порастваше и се отдалечаваше от нея и тя трябваше да намери някакъв начин да го приеме.
Човекът, с когото трябваше се срещне на следващата сутрин, не се появи. Беше й невъзможно да се съсредоточи. Съдебното решение на съдията Милн по случая Ландън щеше да пристигне днес или утре. Нина щеше да приключи с неприятностите на Тери Ландън.
— Какви са задачите ми за следобед? — попита тя, влизайки в приемната. Сенди попълваше някакви формуляри, които трябваше да бъдат изпратени по предназначение в края на деня.
— Трябва да се явите в полицейската служба и да направите опит да спасите шофьорската книжка на госпожа Одри — осведоми я Сенди.
— Предполагам, че в такъв случай най-добре ще бъде да прочета досието й.
— Това е случай, в който няма да спечелите — подметна Сенди. — През изтеклата година госпожа Одри е натрупала прекалено много глоби за превишена скорост.
— Ах, Сенди, Сенди. Всичко зависи от правилния подход. Човек трябва да се отнася с пътната полиция по подходящ начин.
— И какъв е той?
— Трябва да се държиш угоднически. Крясъци, оплаквания, обяснения, честни изявления, обещания, че ще поправиш поведението си: всичко това не струва и пукната пара. Трябва просто да паднеш на колене.
— Тя може да стори това и без вас.
— Госпожа Одри е аматьор. Нуждае се от експерт. Адвокатът трябва да раболепничи. Такава е политиката на пътната полиция.
Сенди, която никога не се смееше, се усмихна едва-едва.
Срещата в участъка на пътната полиция мина добре. Нина помоли за пощада и клиентката й я получи. Изпитвайки задоволство от тази малка победа, тя се върна в кабинета си и се зарови в огромната купчина на хорските неприятности.
Телефонът звънна. Сенди се обърна към нея:
— Бела се обади от канцеларията на Върховния съд. Съдебното решение по случая Ландън е готово.
— Бързо са се справили. Какво гласи то?
— Тя каза, че можеш да отидеш да го получиш, в противен случай ще го изпратят по пощата.
— Би ли отишла, Сенди?
— Ххм — измърмори Сенди и облече палтото си.
В три часа и петнадесет минути Боб дойде в офиса, натоварен с огромно количество домашни, докаран тук от Мат след малък спор с Трой. Нина го настани в помещението, където водеше поверителни разговори с клиентите си, и след като му изнесе кратка лекция, го остави с няколко добре подострени молива и строгата заповед да не се мярка в приемната.