Джобът на панталоните й! Нина изви тялото си и пъхна двете си ръце, които все още бяха вързани, в джоба си. Там нямаше нищо, освен пискащия тюлен на Боб. Ралф щракна запалката няколко пъти, ала не успя да я запали.
Имаше нещо, свързано с плъховете. Те победили кучетата и избили…
— Ц-р-р! Ц-р-р!
Ралф потрепера. Нина чу как запалката издрънча на пода. Обзета от паника, зачака искрата, която така и не се появи.
— Божичко милостиви, Ралф! Тук има плъх! — извика Нина. — Точно зад гърба ти!
— Ц-р-р! Ц-р-р!
— О, не, не…
— Те са десетки! Не ги ли чуваш? Плъхове! Навсякъде, навсякъде! Огромни са!
— Ц-р-р! Ц-р-р!
— Ох! — Ралф се обърна и стреля към стената насреща си.
— Имат червени очи! Пълзят по тавана! — започна да реве тя. — Пъплят навсякъде!
Ралф стреля към тавана и се люшна назад, сякаш очакваше върху му да падне мъртвото тяло на плъх.
— Ц-р-р! Ц-р-р!
Ралф започна да крещи и се втурна навън.
Там го очакваше Пол с готов за стрелба пистолет.
— Хвърли оръжието! — извика детективът.
— Моля те — заговори Джери Кетрик. — Моля те, момче. Хвърли оръжието…
Ралф се обърна към бараката и вдигна пистолета да стреля срещу нея. Пол се прицели, вдигна предпазителя и…
Ала всъщност Джери Кетрик стреля срещу Ралф. Страшният, оглушителен гръм отекна по двата склона на хълма. Ралф впери поглед в гърдите си, после погледна баща си, падна на колене и изрече с удивен, детински глас:
— Татко, ти ме застреля.
След това се строполи на земята и остана съвсем неподвижен.
Джери Кетрик изтърва пушката си.
— Аз съм виновен, момче — прошепна той. — Аз съм виновен, че не я убих много по-рано.
Той се втурна към сина си, а Пол нахълта тичешком в бараката.
Нина бърбореше нещо неразбираемо за зайци, за Крафт-Ебинг18, за плъхове. Беше вързана, сякаш щяха да я принасят в жертва на някое свирепо божество. Двамата с Боби лежаха сгушени в ъгъла на вонящата барака, но бяха живи. Бяха живи!
43.
По молба на Колиър Милн отложи делото с една седмица. Боб си почиваше у дома. Лекарят настояваше да не става от леглото. Едното му око беше насинено, имаше внушителни синини по китките и глезените, ала не бе получил други физически травми.
Той често говореше за Ралф. Най-лошата и въпреки това някак най-привлекателната част от разказа беше онзи момент, когато го бе намушил с нож на хълма, защитавайки майка си от нападателя. Обади се на дядо си Харлан в Монтерей, Нина го чу как описва случилото се, как й спасил живота, а гласът му буквално звънеше от гордост. Той се похвали с постъпката си на Трой, който седеше до леглото му и все искаше да чуе историята още веднъж и още веднъж. Това, изглежда, компенсираше преживяния ужас. Боб се беше държал храбро, беше отвърнал на удара.
Същевременно Нина знаеше какво облекчение изпитва синът й затова, че не беше убил Ралф. Лекарят не можеше да й каже със сигурност дали Боб беше заспал, или бе изгубил съзнание през последния час, прекаран в бараката.
— Често бебетата и децата просто изключват, когато са силно уплашени — каза той. — Тази сутрин в болницата докараха едно бебе, което се беше задавило с камъче. Майка му се обадила на 911. Докато пристигне медицинският екип, тя успяла да го извади от гърлото му. Малкият потънал в дълбок сън, докато го карали в болницата. Страхувахме се да няма увреждане на мозъка, ала бебето просто бе използвало всичкия си адреналин и бе потънало в здрав сън. Мисля, че и Боб просто е заспал.
Андреа беше препоръчала детски психотерапевт за Боб. Нина реши да изчака и да види как ще се развият нещата.
В понеделник, два дни след смъртта на Ралф, Пол се обади до дома й.
— Зная, че това е последното нещо, с което би ти се искало да натоварваш съзнанието си. Ала в петък трябва да се върнеш в съда, затова не мога да спра да мисля по този въпрос. Ралф не е чувал нищо за филма, но баща му е знаел — каза Пол. — Когато разговаряхме с Джери, той ни съобщи това.
— А-ха. — Пол имаше право за едно: през последните два дни Нина беше разговаряла с много хора, като същевременно не се бе отделяла от Боб. Вече не й се искаше да приказва с никого.
— Слушай това. Джери Кетрик чува изстрела, вижда как Кърт тичешком се отдалечава от къщата. Не се обажда в полицията. Отива при Тери и я убива.
— Какво те накара да стигнеш до това предположение?
— Непрекъснато мисля за онова, което той каза, след като застреля Ралф. Думите му бяха: „Аз съм виновен. Трябваше да я убия много по-рано.“
— Но това не е самопризнание. Освен това как е възможно…
После Нина се замисли: Джери Кетрик обичаше своя син. Ненавиждаше Тери. Ами ако…