— Ето че отново се справи — рече той и добави, че ще й се обади по-късно, за да я поздрави; дотогава щял да ближе раните си. След секунда и прокурорът изчезна сред многолюдното човешко море.
Върнаха Кърт обратно в затвора, за да оформят документите по освобождаването му. Нито той, нито Нина говореха за бъдещето.
Навън в коридора започнаха да блестят светкавици на фотоапарати, различни въпроси бяха отправяни към Нина, хората се блъскаха да стиснат ръката й. Усмихната, тя само заяви, че е щастлива, защото справедливостта е възтържествувала. Съдебните заседатели я очакваха. Тя отиде да разговаря с тях и да им благодари. Госпожа Бъргъни сподели, че харесвала стила й, ала Нина би трябвало да отмята назад косата си и да носи по-дълги поли. След това Пол успя да проправи пътека и двамата се добраха до паркинга.
44.
В събота, на следващата сутрин, Боб взе душ, без никой да му напомня за това. Беше облякъл любимата си широка фланелка, къси панталони, а на главата си бе сложил новата черна шапка, която му бе подарила Нина. Тя беше същата като онази, заключена в полицейския шкаф, с емблема „Не се страхувам от нищо“, избродирана точно над белия ръб.
Точно по обяд се разнесе звън от входната врата. Мат приготвяше пунш в кухнята, а Андреа беше изтичала да донесе дървени въглища за камината.
Нина погледна през шпионката на вратата и видя Кърт. Той стоеше на прага, стиснал огромен букет цветя в едната ръка и няколко балона в другата.
— Боб — изрече тихо тя. Момчето изтича при нея, застана на пръсти, за да погледне през шпионката, изпълнено с напрегнато очакване.
— Какво мислиш? — прошепна Нина и обви с ръка раменете му. — Готов ли си? — След това отвори вратата.
„Дванадесет години — помисли си Нина, сякаш не беше виждала Кърт в затвора, нито бе преживяла с него изнурителния съдебен процес. — Дванадесет години и той се върна.“
Кърт подаде цветята на нея, а на Боб — балоните. Изкашля се, за да прочисти гърлото си, и каза:
— Здравей.
— Здравей — отговори му Боб.
— Ти трябва да си Боб — продължи Кърт.
— А ти трябва да си… — Гласът на Боб потрепера, след миг момчето замълча и Нина го побутна лекичко с лакътя си.
— Аз съм твоят баща.
Боб протегна ръка към него, Кърт тържествено я пое. Двамата дълго стискаха ръцете си, без да откъсват поглед един от друг. Изведнъж прихнаха да се смеят едновременно.
После се втурнаха един към друг и събориха шапката на Боб на земята. Ръцете на момчето се обвиха около шията на мъжа, пръстите му все още продължаваха да стискат балоните.
Дълго след това и двамата се обърнаха към Нина.
Два чифта еднакви зелени очи се усмихваха към нея.
След обяда Кърт и Боб излязоха на разходка. Не бяха докоснали сандвичите, които Мат бе изпекъл на решетката над камината. Нина гледаше как се отдалечават, седнала на моравата пред къщи, обвила с ръце коленете си.
— Направо не мога да повярвам, те толкова си приличат — каза Мат. — Все едно виждам Боб пораснал. Кажи ми, Нина… — започна той.
— Какво?
— Вярно ли е онова, което казаха за Джери Кетрик? Искам да кажа… ти не би измислила нещо фалшиво, за да ме отървеш, нали?
— Той я е убил, Мат. Тя е лежала на кревата, правейки онзи видеоматериал. Тя не му се е противопоставила. Мисля, че е искала да умре, Мат. Всичко между нея и Кърт е свършило. Омразата й към него е станала съдържание на живота й и тя е използвала момента на смъртта, за да хвърли вината върху Кърт.
— За Бога, иска ми се това никога да не се бе случвало. Но аз мога да продължа да живея със спомена за онова събитие — каза Мат. — Щом ти можеш.
Нина отвърна:
— Само като си помисля какво можеше да се случи, ако ти не беше тогава там…
— Хайде да забравим, че въобще нещо се е случвало. Моят план е такъв.
Нина не повярва, ала беше благодарна на силните думи, произнесени от брат й. Мат не искаше тя да се тревожи за него и щеше да се опита да уважи желанието му. Той щеше да се справи с онова, което беше направил по свой начин, във време, което той сам щеше да избере.
— Изпий още малко вино — покани я Мат. — Полезно е за сърцето… чух го със собствените си уши по телевизията. — О — добави той. — Имам подарък за тебе.
— Какъв ли е той?
— Утре вечер ще се носиш в небето като ястреб. Към пет часа бризът стихва, повърхността на езерото се успокоява. Ще те изведа на разходка с моторницата.