Високо в облаците, вперила поглед в планините и синята вода…
— Бих могла да се справя с това — отговори му Нина.
Андреа излезе, облечена в бели къси панталони, със сламена шапка на главата, стиснала в ръка кристална чаша с вино.
— И така, кой ще бъде избраникът — попита тя. — Пол? Или Кърт?
Когато Кърт и Боб се върнаха, Кърт попита:
— Мога ли да отвлека майка ти за минутка?
— Добре, но не забравяй — по-късно трябва да ти покажа компютъра си.
— Няма да забравя.
Нина и Кърт прекосиха улицата, седнаха на каменна стена, издигаща се над потока, и провесиха босите си нозе над водата. Кърт, толкова привлекателен до нея, така различен от отчаяния мъж зад решетките, я караше да се чувства стеснителна. Той изглеждаше съвсем спокоен. Животът му се беше променил изцяло. Имаше син и се чувстваше по-свободен отвсякога — от времето на първата им среща. Постепенно, бавно, на пресекулки, потапяйки пръстите на краката си във водата, те започнаха да разговарят. Просто си бъбреха, не се опитваха да прикриват нещо, само разменяха мисли по най-обикновени, всекидневни въпроси. Бяха постигнали негласно споразумение, че ще имат време за всичко.
— Никога няма да надживея загубата на Лиана — каза Кърт, след като бяха разговаряли известно време. — Но намерих Боб и животът ми отново придоби смисъл.
— Радвам се, че се върна.
— Въпреки всичко, което преживя? Въпреки Тери? Въпреки процеса и Мат?
— Да, въпреки всичко. Винаги си бил част от нашия живот, по-скоро отсъствието ти беше такава част. О, трудно ми е да ти обясня. Но Боби имаше нужда от тебе, сега той те намери. Аз зная какво означава това за него.
— А ти? Ти имаш ли нужда от мен, Нина?
Беше й необходимо много време, за да отговори.
— Тази сутрин се унесох в щастлива мечта — ние, тримата заедно, най-сетне едно семейство. И… Божичко, трудно ми е да го изрека… това видение толкова ми хареса. То е много красиво. Но истинският живот не е така подреден — разбираш ли какво искам да кажа? — Нина изпитваше огромна радост, смесена с дълбока тъга, сякаш бяха оцелели след опустошителна война и се бяха върнали при останките на бившия си дом. Ликуваха, намирайки старо писмо, и в следващия миг плачеха, навели глави над счупен домакински съд. — Не зная накъде да поемем отсега нататък.
Кърт взе ръката й.
— Зная. Сега Германия е моят дом. Трябва да се върна там — поне за известно време, — да помисля как ще продължа с музиката си, с работата си, да начертая бъдещето си с теб и Боб. Засега нека бъда твой добър приятел.
— Очаквам, че отсега нататък ще бъдеш наистина голяма част от живота ни. Знаеш за Боби. Ние няма да можем да се отървем от теб. — Нина се усмихна, опитвайки се да поддържа лекия тон на разговора. — Така е добре. Тъкмо това ми беше необходимо.
— Имаме на разположение много време. Възнамерявам да изкупя всички лоши моменти, които съм ти причинил.
— Струва ми се, че това звучи като обещание.
Двамата станаха и се отправиха към къщата.
— Някога беше готова да ме последваш навсякъде — изрече Кърт и в гласа му се промъкнаха тъжни нотки. — Моята страстна Нина. Променили сме се толкова много.
— Не съм съгласна.
— Имаш право. Някои неща никога не се променят — отговори той и се усмихна.
В понеделник сутринта полученото по телефона съобщение на Пол беше поставено на върха на купчината от документи в кабинета на Нина.
— Какво е времето в Кармел? — попита тя, когато се свърза с него.
— Мъгливо. Щом започне да става горещо, мъглата нахлува от океана към града. Мъгливо, влажно, хладно — обобщи той, сякаш приказваше отнякъде много далеч. — Прекрасно време човек да запали голям огън на плажа.
— При нас е деветдесет градуса по Фаренхайт на сянка. В езерото може да се плува. Правя го всяка вечер, тогава водата е най-топла.
— Хубаво. Как е Боб? Как мина посещението на Кърт у вас?
— Добре.
— Добре, защото опаковаш багажа си и заминаваш за Визбаден?
— Добре, защото Боб е на седмото небе от щастие.
— Предполагам, че ти и Кърт сте имали възможност да поговорите? Какво е решил да прави той?
— Осъзнал е, че сега неговият дом е Германия — отговори Нина.
— Ами твоят дом?
— Боб вече говори навсякъде, че ще прекара Коледа с Кърт. Това е огромен нов свят за него. Що се отнася до мен, аз възнамерявам да се изнеса от къщата на Мат.
— О? — гласът му изведнъж стана напрегнат.
— Взех няколко решения.
— Какви решения?
— Дали би могъл да дойдеш този уикенд, за да потърсим заедно някоя подходяща хижа? — Нина така ярко си представи как Пол наостря уши, сякаш го виждаше пред себе си. Тя се засмя в телефонната слушалка.