Половин час по-късно Нина разговаряше с нов клиент в кабинета си, когато Сенди се прибра със съдебното решение по случая Ландън.
Беше спечелила. Милн беше отказал да издаде постоянно съдебно разпореждане, обосновавайки се с факта, че съществува малка вероятност ищците да спечелят делото, когато то бъде обжалвано в по-висша инстанция. Аргументът, че е имало предварително съгласие между страните по делото, бе наклонил везните в нейна полза — а не аргументът, свързан с конституцията; както и да е, Нина беше победителят в схватката.
— Тери Ландън пристигна, за да се види с вас — уведоми я Сенди. След няколко минути Нина приключи с клиента си и надникна в стаята за поверителни разговори.
Боби, чиито книги лежаха разхвърляни и пренебрегнати по масата от дъбова дървесина пред него, гледаше през прозореца с непроницаемо изражение на лицето. Черната му коса бе станала прекалено дълга, оставена задълго без внимание от страна на бръснаря. Очертанията на челюстта му, най-забележителната физическа промяна в единадесетгодишното момче, наподобяваха триъгълник, загатващ предстоящото юношество. Нина отклони поглед от него и забеляза Тери в срещуположната страна на дългата маса; клиентката й наблюдаваше ту нея, ту Боб.
— Тери, запознахте ли се със сина ми? — попита Нина.
— Забелязвам приликата между вас — отбеляза Тери, отваряйки устните си в широка, пълна с бели зъби усмивка. — Макар че той не изглежда съвсем като вас, нали? Ние двамата си поговорихме прекрасно. Той ми каза, че наскоро е навършил единадесет години.
Всичко, което изрече тази жена, изглеждаше някак фалшиво, като че произнесените от нея думи нямаха нищо общо със значението, което тя искаше да вложи в тях. Неспокойствието, което бе измъчвало Нина, отново я обзе.
След като Тери си отиде и Мат взе Боби, Нина осъзна, че бе забравила да предаде на клиентката си копие от съдебното решение, за което Тери изрично я бе помолила. Тя реши да й го занесе на път за вкъщи — така Тери щеше да се чувства щастлива, докато Нина намереше благовиден претекст да се измъкне от по-нататъшното разглеждане на случая.
— Направи ми една услуга, Сенди.
— Каква?
— Моля те, не оставяй повече Боб в стаята за поверителни разговори с клиентите. Това действа зле на нервите ми.
— След като заговорихте за това, ми се ще да ви кажа, че той изглеждаше малко разстроен на излизане оттам — подчерта Сенди. — Предполагам, че обстановката действа зле и на неговите нерви. Чудя се защо ли е така?
4.
Тери Ландън живееше в един от средно големите парцели недалеч от река Пайъниър, разположен сред местност, осеяна с големи обли скали, в края на пътя, наречен „Пътеката на койота“. Къщата се издигаше на върха на хълма, който почти изцяло беше заграден с типичната за местно ранчо ограда, а откъм улицата бе предпазена със залостена порта.
През портата Нина видя малка, украсена с гипсова мазилка сграда, потънала сред зеленината на боровете и почти изцяло затрупана от стария сняг — това вероятно беше студиото, където работеше Тери. Стръмна, тясна пътека свързваше неголямата постройка с къщата над нея. Макар че завесите на студиото бяха сложени, светлина отвътре хвърляше слаби отблясъци върху прозорците. Нина паркира пред портата, търсейки домофон или някакво друго средство да се обади в сградата.
Когато излезе от колата, пред нея изневиделица изникна черно куче, голямо почти колкото санбернар. От муцуната му, която изглеждаше постоянно усмихната, се точеха лиги. Кучето я накара да се разтрепери, близвайки студената й длан с влажния си, горещ език.
Върху малка табелка, закована върху един от диреците на портата, беше написано:
След тези думи, изразяващи радушното посрещане, бяха нарисувани контурите на пушка. Нина не забеляза нито звънец, нито домофон.
Бездруго вече бе сменила решението си. Това място не й допадаше и тя не желаеше да се вижда с Тери. Вятърът щеше да изтръгне плика от ръката й. Не можеше просто да го окачи на някое клонче, нито да го пъхне в цепнатина в оградата, защото следващият порив на вятъра щеше да го отнесе. Щеше да се върне в колата, а Сенди можеше да изпрати решението по пощата утре…
— Тери ли търсите? — изрече басов глас зад нея и тя рязко се обърна.