Използвам тейп-дековете за редактиране на звуковите ефекти и за създаване на саундтрак. Някои от тях са предназначени за по-малко форматни ленти, на тях гледам взетите под наем видеокасети, те ми помагат да планирам предварително какво ще заснема във филма си. Използвам ги и за други неща, като например създаване на саундтрак на филма за Темара Суийт, така че, като го пуснат на домашното видео, роднините й ще получат нервен срив.
Обаче не е хубаво човек да гледа филм по този начин. Видео лентата е беден братовчед на истинския филм, дори ако разполагате с осемдесетинчов екран и възможно най-качественото възпроизвеждане на саундтрака. Двеставатов усилвател за високоговорителя, възпроизвеждащ звукове с ниски честота…
Нина вдигна ръка.
— Достатъчно. Предполагам, че разполагате с надеждна алармена система.
— Не се тревожа особено. Имам килер със солидна врата, където заключвам камерите, докато не съм тук. В това помещение оставям само масивното оборудване. Преносимите апарати прибирам в килера, ако наистина представляват някаква ценност. Така Джери и глупавият му син Ралф няма да бъдат изкушени да сторят нещо необмислено.
— Твърде внушителна колекция от техника.
— Занимавам се с тази работа от дълго време насам. Човек натрупва оборудване и се оказва, че винаги има нужда от още и още. Винаги му трябва нещо по-ново. Естествено, за това са нужни пари — тя взе парче мека кожа и изтри с нея обектива на една от видеокамерите. — Знаете ли, натрупах доста дългове, за да направя този филм. Просто не можах да устоя. Каква тема. Тя буквално ме разтърси. Освен това, разбира се, възнамерявам да възвърна парите, които вложих, както и да спечеля още.
— Слушайте, Тери…
— Някога Боб трябва да дойде и да види всичко това. Той обича да гледа филми. Мечтаел да имате видеокамера. Каза ми го в стаята за поверителни разговори с клиентите.
— Исках да ви попитам за… — започна Нина, ала след това промени решението си. Щеше да разговаря с Боби.
В съда вече се беше събрало достатъчно кафе. Тери наля две чаши, Нина изпи бързо своята, възнамерявайки да си тръгне при първа възможност. Намираше се у дома на Тери, на нейна територия и чувството, което изпитваше, никак не й харесваше. Струваше й се, че е попаднала в примка, в капан, откъдето не можеше да контролира положението. Тя даде цяла поредица отговори, лишени от каквато и да било информация. Всъщност домакинята й бе започнала да я обстрелва с истински артилерийски огън от въпроси за нея и Боби. Каква странна смесица от черти притежаваше тази жена — с цялото й скъпо оборудване, идеите й за света, желанието й да се меси в живота на другите!
Изведнъж Тери вдигна малка записваща видеокамера и я насочи към Нина.
— Вие сте много фотогенична — отбеляза Тери иззад черната кутия. — Дребните хора изглеждат по-внушителни на екрана. Камерата им вдъхва внушителност, каквато не притежават в живота.
— Това не ми харесва — отбеляза Нина. — Моля, изключете я.
— Къде е баща му? — попита Тери. Камерата пред нея неумолимо бръмчеше. — Той, изглежда, не знае.
— Какво? — Нина, изумена от въпроса, забрави за камерата.
— Той каза, че дори не знае кой е баща му. Какво е мнението ви за това? Кажете на Тери. Беше ли таткото лош човек? Той ли ви напусна, или вие него? — в гласа й се промъкнаха ласкателни, предразполагащи нотки.
— Разговаряли се със сина ми за неговия баща?
— Мисля, че той заговори пръв на тази тема.
— И какво каза?
— Всъщност вече не помня.
— А вие какво му казахте?
— Забравила съм. Може би го посъветвах, че е крайно време да научи.
Нина се изправи и постави ръка пред обектива на камерата.
— Не се намесвайте в живота ми — изрече тихо тя.
Тери отскочи встрани, продължавайки снимките.
— Споделете с мен — подкани я тя. — Няма да кажа никому.
— Не ви разрешавам да ме заснемате. — Нина пристъпи към вратата, преследвана от камерата.
— Не е нужно да разполагам с разрешението ви, щом не възнамерявам да показвам заснетото пред публика. Ще гледам този филм по-късно, когато съм сама, Нина, и ще науча всичко за вас. Ще разкрия някои тайни. И тогава ще разтърся вашия свят.
— Никога повече не говорете със сина ми. Освен това повече не мога да ви представям. Ако се нуждаете от допълнителни юридически услуги, обадете се в кабинета ми и ще представим случая ви на избрания от вас колега — каза й Нина. Защо ли пък да чака повече? Тази жена беше невъзможна. Спускайки се бързо по пътеката, тя се обърна леко назад, видя камерата и тъмната фигура зад нея с развени от вятъра коси на фона на тъмната гора и почти затрупаната от сняг сграда.