Океанът се промъкваше между шлюзовете в мъглата. Дървеният под скърцаше и се люшкаше. Боб се затопли, чувстваше се удобно, люлеейки се с вълните в огромната люлка на океана. Морският пейзаж наоколо бе заличен от мъглата.
— Кърт Джефри Скот — промърмори тихо Боб. Не след дълго заспа.
Късно през нощта се събуди.
Съзря някакво лице в мъглата.
То го наблюдаваше любопитно — лице, която сякаш изникваше направо от мъглата и под него нямаше рамене. Носът му беше черен, под него стърчаха усмихнати остри мустаци, очите бяха черни, нечовешки.
Боб се надигна прекалено бързо и блъсна главата си в парапета. В същото време тюленът отметна глава назад, ала остана на площадката, отдалечавайки се на няколко стъпки от момчето. Боб виждаше, че перките му бяха направили локви по палубата.
Известно време двамата останаха неподвижни. Тюленът, живеещ на пристанището, изглежда, се колебаеше дали да не се гмурне отново в океана. Боб си задаваше въпроса дали да не се раздвижи, да закрещи — така може би щеше да прогони животното. Самият той сигурно приличаше на тюлен в дългия черен спален чувал. Самецът сбърчи нос, ала не предприе нищо друго.
Боб не се страхуваше. Никога не беше чувал, че тюлените хапят, макар че, ако животното се спуснеше срещу него, сигурно щеше да го нарани. Струваше му се, че е просто един от всички останали обитатели на това пристанище. Беше заспал на мястото на тюлена.
Мъглата се разсея над главата му, палубата се раздвижи. Зелената вода се плискаше край перилата.
Тюленът започна да се отдръпва назад, използвайки перките си, за да се придвижи. Оставяйки мокра следа след себе си, той се оттегли в далечния край на палубата. Устата му се отвори в дълга прозявка. Самецът въздъхна също като човешко същество, отпусна глава и се сви, така че сега Боб виждаше единствено късия му, тлъст и сив гръб.
Боб също се прозина, издърпа качулката на спалния чувал върху главата си, настани се на самия край на дупката си и отново заспа.
6.
Още не бяха открили Боби. Седнала в колата си пред портата на Тери, Нина постави длан върху клаксона и не я вдигна оттам.
Тери рязко отвори вратата на къщата на върха на хълма и застана на верандата. Косата й танцуваше сред яростния мартенски вятър, сякаш беше отделно живо същество. Беше се наметнала с палтото от рисови кожи.
— Какво искате? — извика тя.
— Слезте при мен и ще ви кажа.
Тери се спусна надолу по пътеката. Беше по-висока от Нина и в широките си дрехи изглеждаше по-едра от обикновено — като животно с настръхнала козина, стремящо се да уплаши врага си. Когато стигна до портата, тя застана неподвижно, свила ръце пред гърдите си.
— И така? — рече тя.
— Просто отвръщам на визитата ви.
Тери изви устни в едва доловима усмивка.
— Не разбирам какво имате предвид.
— Искам да разговарям с вас.
— Заета съм.
— Ако не ме пуснете да вляза, ще се обадя в полицията. Те ще получат заповед за обиск на къщата ви. Вие влязохте с взлом в моя дом. Синът ми изчезна. Не съм дошла тук да си губя времето.
Тери изглеждаше изненадана, ала Нина не знаеше дали може да вярва на повдигнатите вежди и отворената й уста.
— Нека бъде както искате — отстъпи тя.
Тя отвори за втори път портата и Нина я последва нагоре по хълма, ала този път двете се насочиха по главната пътека към къщата. Ручеи от топящ се сняг се спускаха надолу, затова сега беше по-трудно да се върви.
Погледнато отблизо, ставаше ясно, че фасадата на къщата се нуждаеше от боядисване, а верандата от нови подпори.
На дъбовата маса до прозореца седеше мъж и пушеше цигара. Млад, русокос, снажен, облечен в мръсно карирано яке, в кални ботуши и бейзболна шапка, той много приличаше на човека, когото Тери бе срещнала при първото си идване дотук. Ала за разлика от Джери по-младият нямаше брада, просто не беше бръснат от няколко дни. Той вероятно беше неговият син.
— Отивай си, Ралфи — подкани го Тери. — Сега съм заета.
— Аз дойдох пръв — възрази младият мъж. — Ти ми обеща.
— Изчезвай.
— Това ли е адвокатката? — той приказваше с решителен тон, оставяйки неголеми паузи между думите, сякаш фразите от езика едва-едва се движеха в ума, за да заседнат по-късно в гърлото.
— Това не е твоя работа — заяви Тери, ала той се изправи и застана до нея, разнасяйки миризма на бензин и машинно масло наоколо. Протегна ръка и разсеяно потупа дланта на Тери. Тя свали палтото си и направи кисела гримаса. — Ти си мръсен.
— Радвам се да се запозная с вас — обърна се той към Нина. — Харесва ми яката на вашето палто. От норки ли е?