„Нито едно дело повече, свързано с углавно престъпление“ — беше си обещала тя. Никакви контакти с физическото насилие и убийствени емоции. Преживяното щеше да стигне до края на живота й. Беше взела съвсем просто решение в болницата — щеше да се занимава с по-обикновени, по-човешки юридически случаи; щеше да напуска кабинета си точно в пет часа всеки следобед.
Днес възнамеряваше да изпълни решението си, но това би било възможно само ако успееше да избегне схватката с противника си, войнствения адвокат Джефри Рийзнър; освен това трябваше да държи своята упорита клиентка Тери Ландън по-далеч от хората, които я бяха дали под съд.
Докато се изкачваше по стълбището към най-голямата зала в съда, тя чу гласа на Тери зад гърба си:
— Не е възможно да се провалим, когато сте облечена в тъмносин костюм.
— Благодаря. — Нина предпочете да приеме това изявление като комплимент. — Вие също изглеждате добре. Готова ли сте за битката? — Тя се обърна и изчака клиентката й да я настигне.
Тери Ландън беше висока, стройна жена. Днес леденият вятър навън бе разчорлил буйната й дълга кестенява коса. В продължение на четиридесет години лицето й бе запазило суровата красота на пълните, чувствени устни и безукорната кожа.
Ала под очите й имаше черни сенки, устните й бяха покрити с ярък слой червило — прекалено драматичен и изтънчен за Тахо. Бял вълнен костюм от жакет и панталони, комбиниран с шал в цвят охра, подсилваше излъчването на жълтеникавокафявите й очи. Тери Ландън носеше дълго почти до глезените кожено палто, достатъчно сребристо и масивно, така че можеше съвсем да изчезне сред гънките му.
— Да, разбира се, защо не. Настоящият шампион в юридическите сражения е на моя страна — отговори Тери. Двете жени продължиха да се изкачват по стълбището. Когато стигнаха до площадката, Тери спря Нина и каза: — Очаквам да ги размажете.
— Шансовете за това са добри, както ви казах.
— Вашата работа не е да рискувате — възрази Тери, когато двете тръгнаха по коридора на втория етаж. — Във всеки случай не и с моя бизнес.
— Ще направя най-доброто, което е по силите ми.
— Да — отговори Тери. — Спечелете.
Джефри Рийзнър очакваше Нина на втория етаж. Един поглед в негова посока бе достатъчен и тя почувства, че косите й — всъщност наистина ли имаше право да се изрази така — започват да настръхват. „Не забравяй — напомни си тя. — Дръж се по-дружелюбно, по-меко…“
— Мога ли да поговоря с вас, госпожо адвокат? — попита той, ала от учтивите му думи лъхаха нескрити подигравателни нотки.
— Ще се видим в залата, Тери — каза Нина; просто бе невъзможно да не забележи как погледът на Рийзнър проследи леко поклащащия се задник на Тери. Той го задържа достатъчно дълго тъкмо върху тази част от тялото на клиентката й, за да се убеди, че Нина го е забелязала. Хората бяха влезли в залата, само те двамата бяха останали в мрачния коридор.
Нина си наложи да се обърне и да го поздрави, напомняйки си още веднъж, че трябва да запази спокойствие. Макар че носеше обувки с високи токове, трябваше да вдигне глава, за да срещне погледа на Рийзнър. Усещаше острия аромат на мускус от неговия афтършейв, смесен с киселата миризма на кафе, излъчваща се от дъха му. Той се издигаше цял фут над нея, а непроницаемите му очи блещукаха на хитрото му лице с едва сподавен гняв.
Нина се появи в юридическите среди на Тахо преди една година като адвокат, защитаващ обвиняем по дело за убийство, и това вбеси Рийзнър. Още от самото начало той недвусмислено даде да се разбере, че не одобрява съществуването на конкуренти, особено жени; не позволи на добрите маниери да прикрият чувствата, които изпитваше.
Най-непоносим от всичко беше втренченият му поглед, като на змия, точно преди да се нахвърли върху жертвата си… Джефри Рийзнър беше грозен тип и щеше да погрознее още повече — това й беше съвсем ясно.
— Едва дочакахте срещата си с мен, нали? — попита той и оправи безупречната си вратовръзка „Хермес“; носеше я само за да подчертае, че костюмът му струва хиляда долара и отива твърде добре на агресивната му усмивка.
— Все някак успях да преживея — гласът й прозвуча спокойно, невъзмутимо, самоуверено.
— С нетърпение очаквах момента, когато ще разговарям с вас на четири очи, Нина — ето че отново бе успял да постигне целта си.
Тя избягваше да остава насаме с този адвокат още след първата им среща. Точно днес ли трябваше да се случи това? Нина въздъхна дълбоко наум, събра цялата си решителност, сложи бойните доспехи, извади от ножницата меча и вдигна щита пред сърцето си.