— Суийт срещу Ландън — обяви Милн, отваряйки дебела папка. — Изслушване на страните по предварително съдебно производство, нали така, господин Рийзнър? Присъстват ли представители на двете страни по делото, както и техните адвокати?
— Да, Ваша чест — отговори Рийзнър.
— Добре дошли отново в съдебната зала, госпожо Рейли. Липсвахте ни — каза съдията и й се усмихна съвсем леко.
— Благодаря, Ваша чест. Радвам се, че отново съм тук — отвърна Нина.
Тя се вгледа внимателно в Милн, ала лицето му бе образец на съдебното благоприличие. Човек въобще не можеше да се досети какво е настроението му, какъв е ефектът от закуската днес сутринта, нито как ще реагира на адвокатските дела, които бе прочел. Съдията издаде напред долната си устна, докосна я замислено с показалец и изрече:
— Изложете информацията по делото.
Рийзнър остави документите на масата, облегна ръцете си върху нея и заговори:
— Представяме пред вниманието на съда нашето оплакване във връзка с нарушаване неприкосновеността на интимния мир на личността, нарушаване на сключен договор, заради което изискваме следното обезщетение: съдебно разпореждане, задължаващо ответника по делото, Тереза Ландън, никога в бъдеще да не показва, да не публикува под никаква форма, да не разпространява с цел продажба, да не лицензира и предоставя по какъвто и да било начин информация за съществуването на филм с приблизителна дължина един час, известен под заглавието „Къде е Темара Суийт?“
Накратко ще обобщя основните факти по случая.
Темара Суийт изчезна от Саут Лейк Тахо през 1984 година на осемнадесетгодишна възраст. Тъй като известно време тя е приказвала за своето намерение да напусне дома си, където се е сблъсквала с различни проблеми, и не е имало никакви доказателства за измама, властите са предпочели да приемат, че изчезването й не е свързано с криминално деяние.
През изтеклите години господин и госпожа Суийт са работили с няколко организации, издирващи безследно изчезнали хора, и са наемали частни детективи, опитвайки се да открият дъщеря си. Без да постигнат никакъв резултат…
— Господин адвокат — прекъсна го съдията, — вие сте представили цялата тази информация в документите по делото. Нека се занимаем със самия филм.
— Разбира се, господин съдия. — Рийзнър взе досието на делото, прелисти няколко страници и продължи: — Оттогава са изминали дванадесет тежки, скръбни години за родителите на момичето. На десети януари миналата година ответникът по делото, Тереза Ландън, се свързала с родителите и ги запитала дали те биха проявили интерес, ако тя създаде филм за изчезването на дъщеря им — произведение, които би им помогнало да открият какво се е случило с нея. Те, естествено, се съгласили.
Ответничката по делото е автор и продуцент на няколко документални филма и по всичко личало, че притежава нужната квалификация да се заеме с осъществяването на проекта. Семейство Суийт открили сърцата си и разказали всичко на госпожа Ландън. Те я упълномощили да разгледа свидетелствата за успеха на Темара в училище, да разговаря с нейните стари приятелки, да направи всичко възможно, за да заснеме филма.
И ответничката наистина го сторила. Ала вместо да създаде добронамерен към семейството филм, който би могъл да помогне в разкриването на различни факти за изгубената млада жена, Тери Ландън използвала достъпа до личните материали и направила филм, описващ Джонатан Суийт като погълнат единствено от собственото си аз егоистичен баща, Джесика Суийт като майка — алкохоличка, а Темара Суийт — като поддържаща безразборни полови връзки, злоупотребяваща с наркотици млада жена със съмнителен морал — Рийзнър направи кратка пауза, за да подчертае ефекта от думите си.
— Другите двама ищци в този съдебен процес, Майкъл и Дорийн Ордуей, близки приятели на Темара Суийт, които я видели вечерта преди изчезването й, също са описани като неморални, полуалкохолизирани личности, егоистични, лишени от каквато и да било загриженост за себеподобните.
Създавайки всяко едно от изброените описания, ответничката по делото много внимателно е подбирала само онези факти, които подкрепят създаваната от нея представа за изброените личности. С други думи, технически погледнато, тя не е оклеветила ищците, защото избраните от нея факти са достоверни. Ала тя е поставила акцент върху факти от личния им живот, които са им причинили огромен емоционален дискомфорт.
Има и пример, където Тери Ландън се е осмелила да си послужи с необуздани спекулации. Тя се е опитала да направи връзка между изчезването на Темара Суийт с други изчезвания на млади жени в този район през изтеклите дванадесет години. Нейната „теория“, че Темара Суийт е убита, както и онези други жени, е лишена от каквото и да било основание, и вие, господин съдия, можете да си представите какви чувства поражда у родителите тя.