Жестовете на Рийзнър бяха станали широки и мощни, гласът му се засилваше все повече и повече, довеждайки до кулминация описваната от него драма. Слушателите в залата очакваха величествения финал, затова се надигнаха по местата си, желаейки да видят всичко по-добре. Нина го изчака да стигне до върха, както Рийзнър правеше винаги, изпълвайки с наслада съдебните заседатели.
— Извратената интерпретация на драмата на Темара Суийт от страна на ответничката е предназначена за похотлива публика от воайори, подобна на самата нея. Създателката на филма е болен опортюнист, поставил си груба прагматична цел: да спечели много пари за сметка на нещастието на други хора.
Извършете достойна постъпка, Ваша чест. Заявете на надничащата в чужди спални Тери, че е неморално да поглежда през ключалката.
Кажете й, че това е не само нейният край като човек, работещ в тази област, но и кончина на долнопробния й малък филм.
Тишина в съдебната зала. Усмихваха се единствено двама човека — семейство Суийт, седящи в средата на първия ред, хванали се за ръце. Милн изтри стъклата на очилата върху ръкава на тогата си, разтърка очи, след това отново ги сложи на носа си. Нина знаеше, че той има процес, свързан с криминално престъпление, който започваше в единадесет и тридесет. Милн нямаше време за красива игра на думи. Тя чувстваше тежестта на безкрайно късото време, създавана от прекалено многото на брой дела и малкото съдии; това беше причината адвокатите да забравят най-убедителните си доводи, а съдиите да пропускат от вниманието си онези, които бяха чули.
— Госпожо Рейли? Какъв ще бъде вашият отговор? — попита Милн. — Нина взе бележките си и преглътна сухия въздух; хората в залата чакаха първите думи, които щяха да се откъснат от внезапно изпразнилата й се глава. И така, напред…
— Ще изтъкна накратко няколко важни момента, Ваша чест. Нека първо ви запозная с моята клиентка Тереза Ландън. — Съдията тържествено наклони напред глава. Тери също кимна, както я беше инструктирала Нина, след това грациозно се облегна на стола си.
— Оставяйки настрана бомбастичните изявления, Ваша чест, бих искала да изтъкна, че Тери Ландън е работила върху филма повече от година. Тя е вложила безброй часове от свободното си време и голяма сума от собствените си пари в създаването му. Филмът е произведение на изкуството, основаващо се на достоверни данни. Обществото ще може да оцени достойнствата му. Родителите и приятелите на Темара Суийт са поощрявали госпожа Ландън да направи филма, защото са смятали, че с негова помощ ще могат да я намерят. А сега те искат да го унищожат. Защо?
Нина срещна погледа на съдията Милн, задържа го няколко секунди и го накара да я изслуша.
— Експертът Монти Гласър, продуцент на телевизионния сериал „Загадки от живота“ е на мнение, че филмът има забележителни качества. Тъй като е документален филм, той трябва да защитава определена гледна точка. Ищците са оскърбени от гледната точка на създателката на „Къде е Темара Суийт?“, защото филмът ги обрисува като хора без маски, такива, каквито са в действителност.
— Целта на съдебния процес е да реши тъкмо този въпрос.
— Но филмът не принадлежи на ищците. Те не са го финансирали; те не са работили за създаването му; той не е плод на творческите им усилия.
Върховният съд на САЩ не се отнася благосклонно към опитите да бъдат спирани произведения на изкуството в тази страна. Ваша чест, ищците не знаят каква ще бъде реакцията на публиката към филма, затова не са им нанесени никакви щети. Може би в крайна сметка няма да има никакви щети. Възпрепятстване публикацията на книга или филм представлява първостепенно ограничаване правата на личността. Това е акт на цензура, за какъвто съдилищата в страната ни едва ли биха се разпоредили.
Милн погледна стенния часовник в залата. Днес дори Конституцията на САЩ не можеше да го трогне. Нина реши да завърши бързо, използвайки най-убедителните си аргументи.
— Разбира се, ищците не могат да спечелят делото, ако атакуват артистичните качества на филма — заяви Нина. — Те ще го загубят, тъй като са дали съгласието си за създаването му, Ваша чест.
Милн престана да пише и съсредоточи цялото си внимание към речта й.
— Всъщност става въпрос за обикновен договор между две страни. Нека приемем в името на спора, че филмът наистина нарушава неприкосновеността на интимния свят на ищците, имайки предвид общоприетото определение на това понятие — каза Нина.
Тези думи събудиха всички в залата.
— Договорите, които моята клиентка е подписала с ищците, гласят, че тя ще направи документален филм за обстоятелствата около изчезването на Темара Суийт, използвайки за основа филмовия материал, събран от нея. Тереза Ландън си е запазила правото да редактира филмовия материал. Всички тези клаузи на договорите са подписани, заверени от нотариус, като под всеки един от тях има точно отбелязана дата. Ищците са дали съгласието си в най-широкия смисъл на това понятие.