Не съществува нарушаване неприкосновеността на интимния свят, щом има съгласие. Това наистина е просто. Ищците са имали правото да кажат: „Не. Не мисля, че желая да участвам в това.“ Ала никой не е споменавал подобно нещо, Ваша чест. Тези хора са дали съгласието си да бъдат заснети, следователно просто не е нужно да има съдебен процес по този повод и всички ние трябва да си вървим у дома.
Нина се обърна към Джонатан и Джесика Суийт, сякаш ги предизвикаше да станат кротко и да излязат през вратата, ала те останаха по местата си, изглеждайки дълбоко покрусени. Тя потисна внезапно избликналото в гърдите й съчувствие. Тези хора бяха дали под съд нейната клиентка. Те й бяха врагове.
— Накратко, Ваша чест, този случай не отговаря на изискванията да бъде издадено предварително съдебно разпореждане. Не съществува никакво доказателство, че чувствата на ищците ще бъдат накърнени от този филм. Няма правонарушение, даващо право за предявяване на иск, тъй като е имало съгласие между двете страни филмът да бъде направен; като същевременно няма споразумение, според което ищците могат да участват в редактирането на филма. Справедливостта е на страната на ответничката. Освен това конституцията ви представя убедителна причина да не издавате съдебно разпореждане — този филм е под защита на Закона за свободата на словото.
Милн кимна с глава. Рийзнър се навъси. Нина си позволи лека усмивка.
— На последно място господин Рийзнър нарече моята клиентка „воайор“, „болен опортюнист“…
Всички в залата бяха затаили дъх. Нина се усмихна.
— Тереза Ландън само е записвала онова, което вече е съществувало в действителност: мръсотията, паяжините, хлебарките. Напомням на съда, че тя е била поканена да влезе и законът наистина е лош, ако я задължава да се преструва, че къщата е била чиста.
Нина седна на мястото си. Тери вдигна палеца на дясната си ръка под масата.
— Благодаря ви — заяви съдията Милн. — Съдът ще вземе предвид представените факти. — Той излезе през служебния вход, смеейки се тихо на глас.
Няколко минути по-късно Нина и нейната клиентка стояха сами пред входа на съдебната зала. Първите снежинки танцуваха около тях, падайки под ъгъл от четиридесет и пет градуса от стоманеносивото небе. Коженото палто на Тери докосна чувствено ръката на Нина, докато тя слагаше ръкавиците си.
— Кожи от рис — отбеляза Тери. — Точно такава дреха трябва да носи човек в ден като днешния. Жените копнеят да заровят лице в кожата, мъжете искат да притиснат интимните си части на меко. И така, спечелихме ли делото?
— Всичко мина добре. Ще узнаем след няколко дни, когато излезе съдебното решение. Веднага ще ви се обадя — отговори Нина. Неписано правило номер 678 от адвокатската практика: „Никога не обещавайте на клиента си, че ще спечели делото“ — особено на Тери, която вече беше заровила острия си нос в кожата.
— Човек никога не може да бъде сигурен — продължи Нина и напъха дългата си кестенява коса под вдигнатата яка на палтото. — Понякога съдиите вземат погрешни решения и се налага да обжалваш. Все още не разбирам защо отказвате известни промени във филма, Тери. Защо не заличите онази част, където Джесика е представена като редовна посетителка на всички барове в града, а Джонатан Суийт — като безработен в продължение на две години преди изчезването на момичето? Освен това и теорията ви, че Темара е била убита от някакъв психопат, криещ се около Тахо. Дори ако спечелим днес, самият процес ще бъде продължителен и скъп.
Лицето на Тери, бяло като мляко върху пастелния сив фон на рисовата кожа, изглеждаше лукаво. Тя пристъпи по-близо до Нина и адвокатката отново почувства знойното докосване на кожата.
— Забелязахте ли репортерката на „Тахо Мирър“ на задния ред? — попита Тери.
— Да.
— Разгорещен спор. Съдебни процеси. Публичност. Всеки похарчен цент си струва труда. Това е моят шанс. Край на рекламните филмчета за търговските камари. Никога повече клипове за обществените служби, от които човек не може да спечели почти нищо. След „Къде е Темара Суийт“ ще получа финансова подкрепа за пълнометражен художествен филм. Вече съм го запланувала. Той ще впечатли всичко живо. Ще бъда богата и известна. Рийзнър е прав. Той е отвратителен тип, но съвършено точно е разбрал какво представлявам.